О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София, 14.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3083/13г. и за да се произнесе взе, предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. К. срещу въззивно решение № 183 от 01.02.2013г., постановено по гр.д.№ 3389/11г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 22 от 20.02.07г. по гр.д.№ 281/06г. на Пловдивския районен съд, ІV с-в, с което е допусната съдебна делба между О. А. Н. (заместен в хода на процеса от своя наследник по закон А. С. Н.) и Н. А. К. на апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.1 при равни права.
По делото е установено, че О. Н. и Н. К. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през 1989г. в Швейцария, е прекратен през 2005г. с влязло в сила решение по бр.д. № 1017/04г. на Пловдивския районен съд. Процесният апартамент е закупен на с нот. акт № 5/98г. на името на ответницата, като на 28.10.98г. двамата съпрузи са сключили заверено от нотариус споразумение, според което всеки от тях става едноличен собственик на придобитото на негово име имущество. С влязло в сила решение от 12.04.11г. по гр.д.№ 8102/10г. на Пловдивския районен съд е отхвърлен предявеният от Н. К. против А. Н. иск по чл.21, ал.1 СК/отм./ за признаване за установено, че процесният апартамент е нейна лична собственост като е прието, че същият е придобит изцяло в режим на СИО, респ. че сключеното между бившите съпрузи споразумение за подялба на имущество и промяна режима на имуществените отношения е неприложимо в настоящия случай. При тези данни въззивният съд е приел, че понастоящем имотът е съсобствен между страните при равни права.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че произнасянето от ВКС по настоящия казус ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не е налице релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставените от него въпроси, а не и да ги извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай касаторката не е посочила правния въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за точното прилагане на закона, като и за развитието на правото, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, а по направените в изложението общи касационни оплаквания ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство.
Освен това връзка с релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, а именно необходимостта от тълкуване на неясна или непълна правна норма, липса на съдебна практика по даден правен въпрос или изоставяне на неправилна такава, с оглед утвърждаване на нова, и същите в случая не са налице.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата по жалбата има право на разноски за настоящото производство, на в случая разноски не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 183 от 01.02.2013г., постановено по гр.д.№ 3389/11г. на Пловдивския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: