О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 15.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4355 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр.§ 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от В. Х. Р., чрез юрисконсулт М. Г. срещу решение № 4439 от 20.06.2017 г. по в.гр.д. № 1419/2017 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 07.11.2016 г. по гр.д. № 33360/2016 г. на Софийски районен съд за признаване на незаконна и отмяна на Заповед № 20/18.03.2016 г. за уволнение на Я. С. П., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Продавач консултант /І ниво/” в Отдел „Търговски обекти и услуги за гости”, Дирекция „Търговска” към [фирма].
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящ изхода на делото въпрос, който се свежда до задължението на работодателя да поиска разрешение за уволнението на работник или служител, който се ползва от закрилата по чл.333 КТ на повече от едно основание. Според касатора, материалноправният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да сочи конкретни съображения.
Ответникът по касационната жалба Я. С. П., чрез адвокат М. Д. от АК-София е подала писмен отговор, в който оспорва доводите като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради следните съображения: За да постанови своето решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ в хипотезите на чл.190, ал.1, т.4 и 5 КТ. Съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че към датата на прекратяване на трудовия договор, ищцата се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ, тъй като е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. Болничните листи са издадени на 21.03.2016 г. и 22.04.2016 г., за времето от 18.03.2016 г. до 20.05.2016 г., а заповедта за уволнение е била връчена на 20.04.2016 г. поради което липсата на предварително разрешение за уволнение по чл.333, ал.1, т.4 КТ е достатъчно за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение като незаконна.
При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение, поставеният материалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но решаването му се предпоставя от прилагането на императивна правна норма във връзка със закрилата по чл.333, ал.1 КТ. В практиката на Върховния касационен съд се приема трайно, че работодателят е длъжен да поиска разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител за всеки отделен случай, когато законът предвижда предварителна закрила при уволнение по чл.333 КТ. Закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск. Правнорелевантният момент дали предварително разрешение за уволнение е било дадено е връчването на заповедта за уволнение, т.е. когато волеизявлението за прекратяване на трудовия договор достига до адресата (чл.333, ал.7 КТ). Необходимост от уведомяване за ползването на отпуск при временна нетрудоспособност възниква, когато работникът или служителят се е явил на работното място, за да изпълнява трудовите си задължения без да уведоми работодателя, че е започнал ползването на разрешения му отпуск по болест, за което е издаден болничен лист /В същия смисъл решение № 437/11/20.01.2012 г. по гр.д. № 1594/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 468/10.01.2013 г. по гр.д. № 1621/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и др./
В случая, ищецът е ползвал отпуск по болест от 18.03.2016 г. до 20.05.2016 г., но не се е явил на работното място да изпълнява трудовите си задължения, а заповедта за уволнение му е била връчена чрез нотариална покана на 20.04.2016 г., поради което е налице хипотезата на чл.333, ал.1, т.4 КТ. При липсата на предварително разрешение за уволнението, заповедта за прекратяване на трудовия договор е незаконна и следва да се отмени, без да се преценява тежестта на дисциплинарното нарушение.
Предвид гореизложеното и съществуващата съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.333, ал.1, т.4 КТ, поставеният въпрос в изложението към касационната жалба не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдебната практика е уеднаквена, а при липсата на аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставеният от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Я. С. П., чрез адвокат М. Д. от АК-София е поискала направените разноски пред касационната инстанция като представя доказателства за изплащане на сумата и с оглед изхода на делото следва да се присъдят, съобразно договора з аправна защита и съдействие от 02.10.2017 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4439 от 20.06.2017 г. по в.гр.д. № 1419/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор В. Х. Р., да заплати на Я. С. П., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат М. Д. от АК-София, разноски в касационното производство в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.