– 8 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233
гр. София 18.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 05.12.2018 (пети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3613 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4829/20.06.2018 година, подадена от „Микроенергия” ЕООД [населено място], срещу решение № 180/10.05.2018 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 92/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд София е потвърдил първоинстанционното решение № 197/14.12.2017 година на Районен съд Ботевград, V-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 492/2017 година, с което е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Н. М. М. от длъжността „работник поддръжка сгради”, извършено със заповед № 2/24.02.2017 година и заповед № 239/06.02.2017 година на управителя на „Микроенергия” ЕООД [населено място], на основани чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ и М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като „Микроенергия” ЕООД [населено място].
В подадената от „Микроенергия” ЕООД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Н. М. М. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. М. М. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
„Микроенергия” ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 01.06.2018 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 4829/20.06.2018 година, като е подадена по пощата на 18.06.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд София е възприел и на основание чл. 272 от ГПК е препратил съм мотивите на първоинстанционното решение, като по този начин е приел, че между „Микроенергия” ЕООД [населено място] и Н. М. М. е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което последният е заемал длъжността „работник поддръжка сгради”. Същото е било прекратено със заповед № 2/24.02.2017 година и заповед № 239/06.02.2017 година, двете на управителя на дружеството, втората чрез пълномощника М. Г. С., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. От събраните по делото доказателства било установено, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение М. бил освидетелства със степен на инвалидност като с решение на ТЕЛК на 05.05.2016 година са му били определение 50 % трайно намалена работоспособност за срок от една година, а именно до 01.05.2017 година, като водещата диагноза била „мозъчен инфаркт“. В същото решение били посочени противопоказните условия на труд за М.. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ М. се ползвал с предварителна закрила при уволнение в качеството си на трудоустроен работник. Затова трудовото му правоотношение можело да бъде прекратено само с предварително разрешение от Инспекцията по труда, като по силата на чл. 333, ал. 2 от КТ следвало да се вземе предвид и мнението на ТЕЛК. В случая това изискване не било спазено и предварителната закрила не била преодоляна, което обуславяло незаконосъобразност на уволнението и отмяна на същото на формално основание, без да се изследва наличието на посоченото в заповедта основание за уволнение. Неоснователно било възражението на „Микроенергия” ЕООД [населено място], за липса на надлежно въведено по делото оплакване от М. за наличие на предварителна закрила по чл. 333 от КТ по отношение на същия. В исковата си молба при посочване на основанията за незаконосъобразност на уволнението М. изрично се бил позовал като такова и конкретно на неспазване от страна на работодателя на императивното изискване да получи разрешение от Инспекцията по труда, като към исковата молба бил приложил и ЕР на ТЕЛК, с което бил освидетелстван с процент трайно намалена работоспособност. Затова несъмнено М. се бил позовал именно на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ-като трудоустроен работник, макар последното да не се съдържало в исковата молба (поради очевидно липсващ лист от представената по делото искова молба). Наличието на предварителна закрила именно на посоченото основание било известно на работодателя по време на трудовото правоотношение, като видно от събраните по делото писмени доказателства преди пристъпване към уволнението работодателят бил направил искане от Инспекция по труда за предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, и въпреки получения изричен отказ за това е уволнил ищеца с процесните заповеди.
За неоснователно е прието и възражението на „Микроенергия” ЕООД [населено място], за неприложимост на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като М. не е имал качеството „трудоустроен“, доколкото нямало предписание за трудоустрояване, а единствено бил определен процент на трайна неработоспособност. Съгласно формираната практика на ВКС в решения на съда по този въпрос, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, когато с решението на ТЕЛК бил определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, то работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като наличието на заболявания, налагащи трудоустрояване, било установено по законовия ред и от органа по експертизата на работоспособността. В тези случаи без правно значение за наличие на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ било обстоятелството дали работникът или служителят е преместен на друга подходяща длъжност, в изпълнение на указанията за трудоустрояването му, тъй като трудоустрояването се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването. Предварителната закрила, установена в закона в тези случаи, не била в зависимост от това дали работникът или служителят е преместен на различна длъжност вследствие констатираната му намалена работоспособност или заеманата от него длъжност е оценена от компетентния орган като подходяща за здравословното му състояние, при което не се е наложило преместването му. В този случай се приемало, че трудоустрояването на работника или служителя е фактически изпълнено, а фактът, че изпълняваната длъжност се е оказала подходяща за здравословното състояние на работещия не го лишава от предварителната закрила, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ.
С оглед на горното е прието, че в М. се е ползвал с предварителната закрила, установена в чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, като работодателят не бил изпълнил изискванията на закона за преодоляването й, поради което уволнението е незаконно. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явявал основателен и следва да бъде уважен, а заповедта отменена като незаконосъобразна на посоченото основание.
Съдът е намерил за основателно и друго релевирано от М. основание за незаконност на уволнението, а именно за издаване на заповедите при липса на компетентност, както и издаването им от лице, което няма правомощия да прекратява трудови правоотношение и да подписва заповеди. По отношение на първата от заповедите-заповед № 2/24.02.2017 година, основателно се явявало възражението на М. за издаването й от лице, което нямало правомощия да прекратява трудовото правоотношение, доколкото посочената заповед не съдържала никакво отбелязване за това кой е нейният издател, а бил положен единствено подпис за „пълномощник“, без обаче да било посочено кой е този пълномощник, поради което и не можело да се извърши проверка дали издалото заповедта лице е било упълномощено от субекта на дисциплинарна власт да налага дисциплинарни наказания и да прекратява трудови правоотношения от негово име. Същевременно, и в хода на делото от страна на „Микроенергия” ЕООД [населено място], не били ангажирани доказателства за установяване на авторството на тази заповед, поради което следвало да се приеме за недоказано от негова страна, че заповедта е издадена от компетентно лице.
Втората издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение-заповед № 239/06.02.2017 година била издадена от компетентно лице, явяващо се пълномощник на управителя на дружеството, но при изчерпана компетентност за това, след като трудовото правоотношение вече било прекратено със заповед № 2/24.02.2017 година. Последната била получена от М. на 02.02.2017 година и от тази дата трудовото правоотношение било прекратено по силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. Последващата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, представлявала нищожно изявление поради липса на предмет, тъй като трудовото правоотношение е вече прекратено. Следвало да се посочи, че в случая не била налице хипотеза на извършено дисциплинарно уволнение с два акта (пречка за каквото нямало)-заповед за налагане на наказанието и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, а била издадена повторна заповед за прекратяване на вече прекратеното трудово правоотношение.
Освен горното съставът на Окръжен съд София е приел, че неоснователно в т. ІІ. 2 от въззивната се поддържа, че първоинстанционният съд се бил произнесъл по несъдържащо се в исковата молба оплакване, доколкото твърдението на М. за неспазване на императивното изискване за получаване на разрешение от Инспекцията по труда не било обвързано с конкретна хипотеза по чл. 333, ал. 1 от КТ. По този въпрос въззивният съд споделял съображенията на Районен съд Ботевград, че липсващата страница от исковата молба (в която вероятно се съдържало такова уточнение) не била пречка пред установяване на релевантната нормативна разпоредба, тъй като цялостното оформление на исковата молба и представените с нея доказателства касаели именно претендирано трудоустрояване като предпоставка за предварителната закрила. В подкрепа на този извод били и представените с отговора на ответника писмени доказателства на лист 55-ти и лист 58-ми от първоинстанционното дело (писмо от „Микроенергия” ЕООД [населено място] до ТЕЛК и отговор от дирекция „ИТ-СО“), от които се установявало, че към момента на извършване на уволнението работодателят бил запознат с конкретното основание за закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ, както и с акта на ТЕЛК, който го регламентира. При тази съвкупност от данни, въззивният съд намирал, че, независимо от отсъствието на изрично посочена в исковата молба конкретна причина, поради която М. считал, че работодателят е трябвало да получи предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението му, между страните не е съществувало съмнение, коя е тази причина. Поради това правото на защита на „Микроенергия” ЕООД [населено място] е било накърнено, а предметът на правния спор бил очертан достатъчно ясно. Във връзка с това, въззивният съд не споделял изводите, които работодателят правел от цитираното по този повод решение № 443/24.03.2016 година, постановено по гр. д. № 2569/2015 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о., ГК, доколкото този съдебен акт бил постановен по казус, в който работодателят е преодолял едно основание за предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ, но едновременно с него е съществувало и друго такова, за което не е било поискано разрешение от ИТ. За разлика от така разгледания случай, по настоящото дело не ставало въпрос за преодоляване на едно основание, но непреодоляване на друго такова, а за евентуални съмнения, дали основанието е посочено достатъчно точно и ясно. Въззивният съд намирал тези съмнения за неоснователни, тъй като между страните по делото не съществувал спор относно вида на основанието за предварителна защита по чл. 333 от КТ, а и самият работодател в писмото си до ИТ изрично бил посочил като такова трудоустрояването на Н. М. М., т.е. именно обстоятелство по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Поради това съставът на Окръжен съд София намирал, че спор по делото пораждал не видът на основанието, а наличието или липсата на последното, който въпрос се разглежда по- долу. Неоснователно „Микроенергия” ЕООД [населено място] считал, че първоинстанционното решение противоречало на материалния закон поради неправилно приемане от страна на районния съд, че в случая било налице трудоустрояване, обуславящо закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Противно на поддържаното от работодателя работникът бил трудоустроен и в случаите, когато имал призната 50 % или над 50% неработоспособност и е останал да работи на заеманата до освидетелстването си длъжност. Процесният случай бил именно такъв, тъй като с ЕР на ТЕЛК № 2274/05.05.2016 година на М. били признати 50 % неработоспособност със срок до 01.05.2017 година, а същевременно нямало данни, той да е преместен на друга длъжност. Поради това и доколкото уволнението било извършено преди тази дата, въззивният съд намирал, че към момента на извършването му М. е бил трудоустроен и се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, която изисквало изрично разрешение от ИТ за това. Тъй като такова разрешение нямало, а бил постановен изричен отказ на ИТ, уволнението е незаконосъобразно. Въззивният съд намирал опасенията на работодателя, че признаването на качеството „трудоустроено лице“ на работник, който продължава да изпълнява работата си от преди трудоустрояването, създавало обратна дискриминация по отношение на останалите работници, изпълняващи същата длъжност при същите условия за неоснователни. Независимо че се заемала една и съща длъжност и се изпълнявала една и съща работа при едни и същи условия, влошеното здравословно състояние на лицето с предписание за трудоустрояване съставлявали легитимно основание за засилената му закрила спрямо лицата без такова предписание, поради което тази закрила не ги дискриминирала. Макар да не било изрично преназначено на тази длъжност в резултат от трудоустрояването му, то лицето имало право на закрила по реда на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като тя произтичала не от естеството на конкретната заемана длъжност, а от неравнопоставеното положение на лицето с намалена работоспособност спрямо другите заемащи я лица.
Съставът на Окръжен съд София е приел за основателни доводите на „Микроенергия” ЕООД [населено място] срещу частта от мотивите на първоинстанционното решение, с които е прието, че уволнението е незаконно и поради това, че първата уволнителна заповед била издадена от лице, което не е упълномощено да прекратява трудови правоотношения, а втората уволнителна заповед била издадена при изчерпана компетентност. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че първата от двете уволнителни заповеди е издадена от лице, притежаващо необходимата за това компетентност, и е породила целените с нея правни последици, прекратявайки трудовото правоотношение между страните. Възприети са обаче доводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповед № 239/06.02.2017 година, като е прието, че същата е лишена от предмет.
Освен това е посочено, че изложеният в т. ІІ.1 от въззивната жалба довод, че възстановяването на М. на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ било незаконосъобразно поради това, че съдът не бил отменил уволнението му като юридически факт бил неоснователен. Независимо от възприетата формулировка, фокусирана върху заповедите за уволнение, по същество Районен съд Ботевград бил отменил уволнението на М., която отмяна била предпоставка за уважаване и на обективно съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Микроенергия” ЕООД [населено място] е поискало обжалваното решение на Окръжен съд София да бъде допуснато до касационно обжалване по следния правен въпрос, а именно длъжен ли е съдът да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца; както и да реши поставения за разглеждане спор на предявеното основание. Твърди, че този въпрос е бил разрешен от състава на Окръжен съд София в противоречие с решение № 620/25.06.1993 година, постановено по гр. д. № 211/1993 година по описа на ВС, ГК, І г. о. и решение № 612/17.10.1995 година, постановено по гр. д. № 390/1995 година по описа на ВС, петчленен състав. Така поставеният въпрос е съществен, но не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол. При постановяването на решението си съставът на Окръжен съд София се е съобразил с установената практика, че следва да даде защита на претендираното от ищеца право в рамките и по начина, по който това е поискано, както и че спорът следва да бъде разгледан само на предявеното основание. При наличието на спор между страните в производството относно това дали ищецът търси защита на определено конкретно основание (в случаите, когато защитата може да бъде търсена на няколко самостоятелни основания за това) съдът следва да се произнесе и по този спор, като в зависимост от изхода от него се произнесе и по съществото на иска. Именно по този начин е процедирал съставът на Окръжен съд София, поради което и посочения по-горе правен въпрос не обуславя допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
Освен по посочения по-горе правен въпрос в изложението си по чл.284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Микроенергия” ЕООД [населено място], е поискало обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и по въпроса трябва ли ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът-всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване и може ли съдът да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 от КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, като се твърди противоречие с решение № 443/24.03.2016 година, постановено по гр. д. № 2589/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Този въпрос е свързан с първия такъв и не обуславя допускането на обжалваното решение на Окръжен съд София до касационен контрол, доколкото при съществуващ спор между страните по делото относно основанията, на които е предявен иска съдът, основавайки се на изложени в исковата молба твърдения и тълкувайки същата в цялост, е направил извод за това какви точно на какви точно основанията ищецът претендира защита и е разгледал спора въз основа на тях.
На последно място „Микроенергия” ЕООД [населено място], се позовава на отговора на правния въпрос даден с решение № 316/10.06.2011 година, постановено по гр. д. № 1545/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., съгласно, който разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ изисква от работодателя при извършване на уволнение в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато работникът или служителят е трудоустроен. Правната норма не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл. 314 от КТ, който също не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. Поради това, когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. В тази връзка се иска допускането на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като в него правния въпрос за наличието или липсата на произнасяне на съответния орган бил разрешен с противоречие с решението на ВКС. Така поставения въпрос обаче не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като даденото с него разрешение на въпроса е в съответствие формираната и трайно установена нова съдебна практика намерила израз в решение № 360/30.04.2010 година, постановено по гр. д. № 30/2009 година, решение № 174/03.07.2012 година, постановено по гр. д. № 1269/2011 година, решение № 246/11.11.2015 година, постановено по гр. д. № 1305/2015 година, решение № 60/13.06.2017 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 137/02.03.2010 година, постановено по гр. д. № 20/2009 година, решение № 431/17.01.2014 година, постановено по гр. д. № 2869/2013 година и решение № 443/24.03.2016 година, постановено по гр. д. № 2589/2016 година трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно същата закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, приложима по отношение на трудоустроен работник или служител, се прилага винаги щом с решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. При кумулативното осъществяването на тези две предпоставки, работникът или служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, като е без правно значение дали той заема длъжност, определена от работодателя за трудоустрояване или продължава да изпълнява заеманата преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му състояние (в последната хипотеза трудоустрояването е фактически изпълнено). Този извод произтича от същностните характеристики на трудоустрояването по смисъла на чл. 314 от КТ, изразяващо се в съобразяване на изпълняваната работа със здравните противопоказания за заболяването, респективно в преместването на подходяща с оглед тези противопоказания работа.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 180/10.05.2018 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 92/2018 година по подадената срещу него от „Микроенергия” ЕООД [населено място], касационна жалба с вх. № 4829/20.06.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180/10.05.2018 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 92/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.