4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 21.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 427 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5758/22.ХІІ.2016 г. на [фирма]-София, подадена против решение № 262 на Великотърновския апелативен съд от 17.ХІ.2016 г., постановено по т. д. № 169/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 156/15.ІV.2016 г. на ОС-Велико Търново по т. д. № 105/2015 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени предявени по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК и съответно – по чл. 430, ал. 1 ТЗ, както и под условието на евентуалност, два иска от банката настоящ касатор срещу ненавършилата пълнолетие ответница В. В. Н. от [населено място] (действаща лично и със съгласието на своята майка Е. Бл. Н.) с предмет, както следва: 1./ Признаването за съществуващо на вземане в полза на [фирма] по д-р за жилищен ипотечен кредит от 24.ХІ.2008 г. в размер на 4 751.06 евро, съобразно нейния дял от откритото на 17.ІІ.2010 г. наследство на първоначалния кредитополучател, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (30.ІХ.2011 г.) и до окончателното й изплащане, както и за съществуването на друго банково вземане в размер на 1 152.44 евро – просрочени лихви върху същата главница за периода от 25.ІV.2010 г. и до 29.ІХ.2011 г.; 2./ За връщането на сума в размер на 14 253.18 евро по същия договор за банков кредит и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяването на този осъдителен иск (11.ХІІ.2014 г.), а също и на мораторна лихва в размер на сумата от 3 547.31 евро, дължима за периода от 25.І..2010 г. и до 29.ІХ.2011 г.
Оплакванията на банката настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се приемело, че непълнолетната ответница дължи непогасения остатък по отпуснатия на покойния й баща жилищен ипотечен кредит и в полза на кредитната институция да бъдели присъдени сумите, „визирани в петитума на исковата молба”, а също и всички направени от нея разноски по водене на делото.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 437/17.І.2012 г. на състав на ІІІ-то г.о по гр. д. № 70/2011 г., така и в т. 5 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 3/19.ХІІ.2013 г. на ОСГК по тълк. дело № 3/2013 г., по следния материалноправен въпрос: „При направено от страна на недееспособния наследник възражение, че не е приел наследството по опис, съставлява ли това правоизключващ факт за паричната претенция на кредитора?” Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваното решение по правния въпрос: „Необходимо ли е изрично волеизявление на лицата по чл. 61, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис или приемането на наследството настъпва по право, като описа има функцията само да определи размера на ограничената отговорност на недееспособните?”;
Ненавършилата и понастоящем пълнолетие ответница по касация В. Вл. Н. от [населено място], действаща лично и със съгласието на своята майка Е. Бл. Н., не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да сподели решаващите изводи на първостепенния съд за отхвърляне изцяло на съединените под условието на евентуалност установителен и осъдителен иск на банката настоящ касатор срещу непълнолетната ответница В. Вл. Н., въззивната инстанция е приела, че нейният баща /кредитополучателят В. Ж. Н./ е починал на 17.ІІ.2010 г., когато тя е била малолетна, а към датата на завеждане на делото /11.ХІІ.2014 г./ същата е била непълнолетна, т.е. „недееспособна по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗН”. Изхождайки от това, че в тежест на всеки кредитор, претендиращ, че наследник на негов длъжник следва да отговаря за задълженията на наследодателя си, е да докаже, че призованият към наследяване е приел откритото наследство по един от предвидените в ЗН способи за това, Великотърновският апелативен съд е направил решаващ за изхода на делото извод, че в процесният случай непълнолетната ответница би могла да направи това приемане само по опис, каквото обстоятелство банката настоящ касатор нито твърдяла, нито е доказвала.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. На тази плоскост и двата, релевирани от кредитната институция в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й правни въпроса, не е такъв, който да удовлетворява това базисно нормативно изискване. Напротив, при тези данни по делото и двата релевирани от касатора материалноправни въпроса имат изцяло хипотетичен характер, като първият от тях е и лишен от практически смисъл: предвид обстоятелството, че изискването на закона за съставяне на опис, когато недееспособно /т.е. ненавършило пълнолетие физическо лице/ приема открито наследство, винаги предпоставя изрично, а не с конклудентни действия приемане на това наследство. Ето защо, при установеното отсъствие на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, в процесния случай е безпредметно обсъждането на релевираните от банката настоящ касатор допълнителни предпоставки по т. 1 и т. 3 на същия законов текст. Отделно от това липсва идентичност между разрешеният с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 437/17.І.2012 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 70/2011 г. правен въпрос и който и да е от двата формулирани в изложението на банката към касационната й жалба материалноправни въпроса.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262 на Великотърновския апелативен съд от 17.ХІ.2016 г., постановено по т. д. № 169/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2