О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 23.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №199/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] –[населено място] срещу определение №753 от 03.12.10г. по ч.гр.д.516/10г. на Л. окръжен съд .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Л. окръжен съд е оставил без разглеждане подадената от [фирма] –[населено място] частна жалба против разпореждане от 02.11.2010г. на Луковитски районен съд, с което е разпоредено внасянето на държавна такса. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че разпореждането, с обжалването на което е сезиран, не е преграждащо, нито такова, чиято обжалваемост е въведена изрично с правна норма, поради което същото не подлежи на инстанционен контрол.
Определението е правилно.
С обжалваното пред Л. окръжен съд разпореждане, съдия при Луковитски районен съд е оставил без движение подадената от банката – заявител частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед по реда на чл. 417ГПК, като е указал, че следва да внесе още държавна такса в размер на 1669.42лв. При тези фактически данни, правилна е преценката на въззивния съд за недопустимост на инстанционния контрол, с оглед предмета на обжалване. Този извод произтича от това, че атакуваното пред въззивната инстанция разпореждане е постановено по движение на производството, тъй като с него съдът е констатирал, че подадената частна жалба е нередовна. Обжалваното разпореждане, поради това, че както бе посочено е по движение на делото не е включено в предметния обхват на определенията подлежащи на инстанционен контрол по чл.274 ГПК.На обжалване по този ред подлежи единствено разпореждането за връщане на частната жалба, което има характер на преграждащо развитието на производството, но тъй като такова не е постановено и съответно не е било предмет на обжалване, то подадената частна жалба правилно е оставена без разглеждане.
Правно необосновано е разбирането на частния жалбоподател за това, че изводите в обжалваното определение противоречат на разрешенията дадени със задължителна съдебна практика – т. 5 ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 /2001г. Извън това, че това тълкувателно решение е постановено по отменена правна уредба, поради което е ирелевантно, то и страната е направила довода при смесване на различни по своят правен характер категории и при невярна интерпретация на мотивите на т.5 на ТРОСГК №1/01г. Този извод се налага от развития от нея довод за това, че с цитираната задължителна практика е прието, че преграждащи развитието на производството са онези определения, с които е оставена без разглеждане „ частна жалба срещу постановено от първостепенния съд определение, поради неизпълнение указанията за отстраняване на нейната нередовност”. Такова, обаче, е определението на въззивната инстанция, предмет на настоящето производство и частната жалба срещу него не е преценена като недопустима, поради което и с настоящето определение се осъществява инстанционен контрол. Предмет на обжалване пред въззивния съд, правилността на акта на който се обсъжда при обжалването пред ВКС, е разпореждане- постановено по движение на производството, а не такова което е преграждащо, поради което то и не е третирано като правна категория от цитираното от страната ТРОСГК №1/2001г.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №753 от 03.12.10г. по ч.гр.д.516/10г. на Л. окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: