О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр.София, 23.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 178/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на Р. С. К. и В. Г. К. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 13 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 1070/ 2011 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение от 11.02.2011 г. по гр.д.№ 7341/ 2010 г. на Софийски градски съд, подадена на 09.02.2011 г. с вх.№ 1053. Прието е, че цената на исковете, по които е постановен актът на окръжния съд, е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като съгласно пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.), производството е висящо и следва да продължи при условията на ГПК преди измененията, при които касационното обжалване е изключено само по дела с материален интерес под 1 000 лв. Твърдят, че обратното тълкуване противоречи на Конституцията на РБ и ги лишава от правото на достъп до правосъдие и справедлив процес. Поради това считат, че не е имало основание касационната им жалба да бъде оставена без разглеждане по същество и молят определението, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – А. Х. Н. – не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното по касационен ред въззивно решение са отхвърлени предявените от частните жалбоподатели искове за обявяване на недействителността и за разваляне да договор за покупко-продажба на недвижими имоти, за които е сключен нотариален акт № ***/ **.**.**** г., н.д.№ ***200* г. на нотариус рег.№ ***. Сборът от данъчните оценки на имотите, продадени с атакувания договор, към момента на предявяване на иска е под 5 000 лв. Касационната жалба срещу решението е подадена на 25.03.2011 г.
Тази жалба не подлежи на разглеждане по същество. След измененията в ДВ бр.100 от 2010 г., правилото на чл.280 ал.2 от ГПК предвижда начална недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни съдебни актове по граждански дела, чиято цена на иска е под 5 000 лв. В случая, съгласно чл.69 ал.1 т.2 и 4 от ГПК, размерът на цената на всеки от исковете е равна на данъчната оценка на спорния имот, а тя е под 5 000 лв. Решението, с което съдът разрешава спорове за разваляне и за недействителност на договор за продажба на недвижим имот с такава данъчна оценка, не подлежи на касационно обжалване.
Не може да бъде споделен доводът на касаторите, че жалбата е допустима при условията на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.). Законодателят действително е предвидил, че висящите производства се довършват по досегашния ред, т.е при условията, които ГПК е предвиждал преди законодателните промени. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на ЗИДГПК. Законът няма предвид всички образувани преди влизането му в сила граждански дела, а само тези, по които спорът е вече отнесен до касационната инстанция. Неоснователни са доводите на касаторите, че такова тълкуване на разпоредбата ги лишава от достъп до правосъдие – такъв достъп те са получили, тъй като правните им твърдения и искането им за защита са разгледани от съд и са отхвърлени като неоснователни. Друг е въпросът за инстанционния контрол на съдебния акт, с който спорът между тях и ответника е разрешен, но ограничаването на този контрол до две инстанции не съставлява отказ от достъп до правосъдие.
Съдът приема, че преди да бъде подадена касационна жалба, висящо касационно производство няма, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Жалбата е подадена на 25.03.2011 г. и към тази дата не е допустима, на основание редакцията на чл.280 ал.2 от ГПК след измененията, направени със ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.). Частната жалба срещу определението, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 13 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 1070/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: