О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
С. 24.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4252 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 1622 от 26.07.2016г. по в.гр.д. № 1760/2016г. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 24 от 27.01.2016г. по гр.д.№ 356/2015г. на Окръжен съд Перник в частта, с която е осъдена, на основание чл.2 ал.1 т.3 от З., Прокуратурата да заплати на Ю. Ц. П. обезщетение в размер на 8 000лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение по чл.321 ал.3, във вр. с ал.2 и ал.1,вр.с чл.354а ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2012г. /Искът е отхвърлен в останалата му част до претендираните 20 000лв.,както и за сумата 60 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от наложената мярка „задържане под стража” за срок от 11.02.2011г. – 26.05.2011г., ведно със законната лихва/.
К. се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като поставя въпроса за начина за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и приложението на критерия за справедливост след преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства. Позовава се на т.ІІ ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г., т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001г. по т.гр.д. № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС и решения № 29 от 5.03.2012г. по гр.д.№ 170/2011г. на ІІІ г.о. и № 95 от 23.04.2014г. по гр.д.№ 5805/2013г. на ІІІ г.о. Отделно счита, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № 489 от 15.03.2013г. по гр.д.№ 4269/2012г. на САС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 28.09.2016г.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, от една страна, че воденото срещу Ю. Ц. П. наказателно производство е за извършено умишлено деяние, което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от ДР на НК /деянието е по чл.321 НК – участие в организирана престъпна група за разпространение на наркотични вещества/ и че е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 НК /поради недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението/, при производството продължило година и един месец, без съдебна фаза,което е разумен срок, а от друга – че му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от три месеца, а през останалите осем месеца „парична гаранция в размер на 2 000лв.”, младата възраст на пострадалия /32години/ и факта, че е участвал в различни процесуално-следствени действия /повдигане на обвинение, разпит, личен обиск, претърсване и изземване/. Съдът е посочил, че ищецът не е търпял значителни по интензитет вреди след освобождаването му от ареста и съобразявайки изложените факти, е преценил следващите се по човешка презумция вреди от емоционален и психологически характер в резултат на ограничаването на правата, както и допълнително установените с гласни доказателства като реално претърпени и е определил размера на дължимото обзещетение. В. съд е преценил като недоказани твърдените вреди – препятстване на трудовата реализация и на професионалното развитие и очерняне на доброто име и подкопаване на доверието в основни ценности. Приел е и че липсва причинна връзка между повдигнатото обвинение и наложената забрана за напускане на страната,както и със заболяването и настъпилата смърт на майката на ищеца.
С оглед изложеното, поставеният от касатора въпрос относно начина на определяне на размера на следващото се обезщетение, съобразно обществения критерий за „справедливост”, доколкото е от значение за изхода на спора и е свързан с решаващите мотиви на съда, съставлява годно общо основание за допустимост. По него обаче не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на наведените специални основания.
Съдържанието на понятието „справедливост” е изяснено в цитираното от касатора ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС. Същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на реално установените по делото конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на размера на обезщетението. Тъй като се касае за обстоятелства, които са специфични за всеки отделен случай и дължимата преценката е индивидуална, не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Противоречие на въззивния акт с практиката, цитирана от касатора и противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения въпрос, не са налице, защото всеки отделен случай е различен, пълна идентичност на обективно съществуващите в различните случаи обстоятелства, въз основа на които съдът прави преценката си не е възможна, поради което не може да се очаква от съда да постановява идентични обезщетения.
В случая въззивният съд е съобразил установения критерий за справедливост, тъй като изрично е посочил обстоятелствата, обосноваващи присъдения от него размер, като е обосновал и тежестта на всяко едно от тях – продължителност и характер на воденото производство, наложени мерки за неотклонение, вид и тежест на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху обществения авторитет на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице посочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1622 от 26.07.2016г. по в.гр.д. № 1760/2016г. на Апелативен съд [населено място].
ОСЪЖДА Прокуратурата да заплати на Ю. Ц. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица]бл.№ 35 вх.В ет.7 ап.65 сумата от 1 000лв. /хиляда лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.