О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
гр.София, 27.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №233 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д., представлявана от м. н. ф., против решението от 11.11.2010г., постановено по в.гр.д. №923/2010г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено решение от 23.03.2010г. по гр.д.№1064/2009г. на Старозагорски окръжен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. П. М. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Д., представлявана от м. н. ф., против М. П. М. искове: частичен за сумата 25 001лв. от общо 150 461,36лв. обезщетение по чл. чл.45 от ЗЗД за имуществени вреди от престъпление против данъчната система и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.45 от ЗЗД е погасен по давност, тъй като данъчно облагателният акт /необжалван, с който са констатирани противоправните действия на ответника/ е от 18.05.1998г., а предявяването на гражданския иск в наказателното производство е на 15.11.2007г.
Касационният състав намира, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, предвид създадения специален ред за събиране вземанията на държавата от невнесен данък по реда на ДПКотм., респ. ДОПК, поради което и съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.11.2010г., постановено по в.гр.д. №923/2010г. на Апелативен съд-П..
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: