2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 28.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1803 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. К. с адрес в [населено място], представляван от адв. П. Б., против определение № 24 от 18 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 4984 по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., за 2017 г., с което е оставена без разглеждане подадената от К. молба с вх. № 115584 от 8 септември 2017 г. за отмяна на определение № 97 от 11 април 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 858 по описа на Върховния касационен съд, I г.о., за 2016 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат подробни доводи за неправилността на определението на касационният съд, като се сочи, че същото е постановено при липса на мотиви и без да е обсъдено поддържаното в молбата основание за отмяна – решение на ЕСПЧ от 8 декември 2016 г., с което е установено нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС.
Ответниците по жалбата С. Г. Г., Г. М. Г. и С. Г. Г., последният чрез родителите си С. Г. и Г. Г., тримата с адрес в [населено място], оспорват частната жалба и излагат съображенията си за нейната неоснователност.
С обжалваното определение е съобразено, че молбата за отмяна на К. е насочена срещу определение, с което в производството по реда на чл. 288, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение от 24 ноември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 4382 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2015 г., с което е потвърдено определение на Софийския градски съд за връщане на подадената искова молба и прекратяване производството по първоинстанционното гр.д. № 8194/2015 г. поради недопустимост на предявения по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, иск за установяване на факта, че детето С. Г. Г. не произхожда от припозналия го като негов баща Г. М. Г.. Изложени са съображения, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като съгласно т. 6 на тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.
Частната жалба е неоснователна.
Уреденото в чл. 303 и сл. ГПК производство е предназначено да предостави защита срещу силата на пресъдено нещо, която обвързва страните по спора относно съществуването или изпълнението на материално субективно право и налага в отношенията помежду им правните последици на едно неправилно съдебно решение. В конкретния случай искането за отмяна е насочено срещу потвърдения с въззивното определение резултат – преграждането на съдебното производство за разглеждането по същество на предявения по чл. 124 ГПК иск. К. съд правилно се е позовал на разясненията на тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, според което не подлежат на отмяна в извънредното производство за отмяна на влезли в сила решения определенията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. С оглед мотивите на цитираното тълкувателно решение, ищецът разполага с процесуалното право на иск относно същото материално право, в който случай съдът отново ще реализира служебно контрола за липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството, без да бъде обвързан от постановено предходно прекратително определение. Поради това молителят е лишен от правен интерес да претендира отмяната на определението на касационния съд, доколкото целените с тази отмяна правни последици могат да се реализират чрез предявяването на друг иск. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил наведените от него основания за отмяна, тъй като възприетият от касационния състав извод за недопустимост на подадената молба за отмяна е несъвместим с разглеждането и обсъждането на изложените в нея основания по същество. Ето защо, като е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна, Върховният касационен съд, състав на III г.о., е постановил определението си в съответствие с процесуалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24 от 18 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 4984/2017 г. по описа на IV г.о., ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: