1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
С., 29.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 897/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. В. К., срещу определение № 1 376 от 05.10.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 072/2011 г. Със същото се оставя без разглеждане жалбата му против определение № 632 от 08.08.2011 г. на Окръжен съд [населено място] по гр. д. № 271/2011 г., с което се налагат обезпечителни привременни мерки по чл. 629а, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 630, ал. 1, т. 4 и т. 3 ТЗ по отношение на [фирма] [населено място] като му назначава предварително временен синдик, налага се обща възбрана върху недвижимите имоти, включени в капитала и описани в баланса на дружеството и запор на движимите вещи и банкови сметки, собственост на [фирма] [населено място], както и се спира изпълнително дело № 20118040400477 по описа на ЧСИ Д. Н., рег. № 804 при КЧСИ, с район на действие ОС [населено място].
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната жалба – Н. В. П., В. А. Пшеничний, А. Б. Бушуева и А. А. Деменко са депозирали становище в законоустановения срок. Изложили са доводи за неоснователността на частната жалба, с оглед на което молят обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 271/2011 г. по описа на Окръжен съд [населено място] е образувано по молба на Н. В. П., В. А. Пшеничний, А. Б. Бушуева и А. А. Деменко, който са сключили предварителни договори за строеж и продажба на апартаменти в комплекс „В. суитс”” КК Слънчев бряг за откриване на производство по несъстоятелност на строителя [фирма] [населено място]. С определение № 632/08.08.2011 г. на осн. чл. 629а, ал. 1, т. 1 и 2 вр. с чл. 630, ал. 1, т.4 и т. 3 ТЗ съдът е наложил предварителни обезпечителни мерки – назначен временен синдик, обща възбрана върху недвижимите имоти и запори върху движимите вещи и банкови сметки, собственост на О., както и спиране на изп. дело № 20118040400477 по описа на ЧСИ Д. Н., рег. № 804 при КЧСИ, с район на действие ОС [населено място]. Видно от данните по делото, [фирма] [населено място] не е присъединен кредитор в производството по несъстоятелност, тъй като не е внесъл дължимата държавна такса, т. е. няма качеството на страна по делото. Частният жалбоподател се явява ипотекарен кредитор по договор за заем, обезпечен с договорна ипотека, сключен с [фирма] [населено място] (кредитополучател), по който [фирма] и [фирма] са ипотекарни длъжници. Образувано е изпълнително дело срещу ипотекарния длъжник, чието обявяване в несъстоятелност е предмет на настоящото дело. С постановление от 22.08.2011 г. ЧСИ на основание издадената обезпечителна заповед от съда е спрял изпълнителното дело по отношение на длъжника [фирма], както и насрочената публична продан на недвижими имоти на дружеството.
Срещу определение на КОС за привременните обезпечителни мерки е подадена частна жалба от [фирма] [населено място], която с определение № 1 376 от 05.10.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 072/2011 г. е оставена без разглеждане, тъй като процесуалното право да се обжалва наложеното предварително обезпечение имат само кредиторите, които са конституирани като странни в производството по несъстоятелност, каквото качеството жалбоподателя няма.
При тези фактически данни, правилно въззивният съд е приел, че частната жалба на [фирма] [населено място] е процесуална недопустима. С разпоредбата на чл. 629а ТЗ е регламентирана процедурата по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Същото се допуска, когато се налага запазване на имуществото на длъжника и по искане на кредитор или служебно от съдът по несъстоятелността. Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори по несъстоятелността, но определението за тяхното налагане може да бъде обжалваното само от страната (кредитор), която е поискала това. Както беше посочено по горе, жалбоподателят не е конституиран като кредитор на длъжника в производството по несъстоятелност. Това налага извода, че същият не е активно легитимиран да атакува определението на ОС гр. ОС [населено място]. Освен това, процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. За нея съдът трябва да следи служебно хода на производството. В конкретния случай, липсата й обуславя процесуалната недопустимост на частната жалба и препятства произнасянето на съда по същата.
С оглед на всичко изложено дотук, правилно с обжалваното определение Апелативен съд [населено място] е оставил без разглеждане частната жалба на „първа инвестиционна банка” АД [населено място], поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 376 от 05.10.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 072/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: