О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 03.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №3501/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №3188 от 10.05.2017г. по в. гр.дело № 6806/2016г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението от 28.10.2015г по гр.д. 8643/2015г на Софийски районен съд , по уважения до размера на сумата 5 000 лева иск на С. Я. Д. на основание чл. 50 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от увреждане на 26.02.2012г , от вещ на ответника, със законните последици .
В изложението по допускане на касационно обжалване се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по три формулирани процесуалноправни въпроса, за служебните задължения на въззивния съд :
– Следва ли въззивният съд при извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение 1) да изложи собствени аргументи ,поради които споделя мотивите и 2) следва ли да обсъди и изложи мотиви в отговор на всички направени от въззивника възражения .
Изтъква се противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013г по т.д № 1 / 2013г ОСГТК и практиката на ВКС в реш. № 283/2014г І. г.о , реш. № 126/2014гІ. Г.о , реш № 373/2014г ІV г.о ,реш. № 123/2014г І г.о ,реш. № 44/2014г ІІІ г.о ,реш. № 212 /2012г ІІ т.о , ТК , според която практика съдът има това задължение
– Следва ли въззивният съд при ангажирани възражения за нарушение на съдопроизвосдствени правила във връзка с доклада по чл. 146 ГПК да измени доклада по делото и да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуалните действия , които не са били допуснати .
Изтъква се противоречие с т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013г по т.д № 1 / 2013г ОСГТК , съдът дължи указания относно възможността по посочване на относими доказателства, , пропуснати в първа инстанция порди непълнота на доклада.
– Следва ли въззивният съд при ангажирани възражения за нарушение на съдопроизвосдствени правила във връзка с допускане и събиране на доказателства ,да допусне събиране на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд .
Изтъква се противоречие с т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г по т.д № 1 / 2013г ОСГТК , по делото се касае за искане да се допусне експертиза, което не е била допусната от първоинстанционния съд , поискана е с въззивната жалба и въззивния съд не е допуснал нейното назначаване
Формулиран е и материалноправен въпрос ( т. ІV от изложението ):
– Следва ли вредата да е настъпила пряко от веща (вътрешни качества,свойства характеристики или недостатъци на веща ) за да се ангажира отговорността по чл. 50 ЗЗД .
Сочат се основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Според защитата, по въпроса има решаващо произнасяне , тъй като липсват мотиви по отношение наличието на причинна връзка между вещта, като свойства и характеристики на самата вещ и настъпилата вреда. Ищецът е следвало да докаже автономно действие на вещта за да се приеме ,че вредата е от вещ и пряко проявление на вътрешни качества за да се приеме ,че има причинна връзка. Мотиви за това липсват поради това решението противоречи на реш. №77/2013г по гр.д № 968/2012г ІІІ г.о ,реш. №355/2011г ІV го. реш. № 367/2010г ІІІ г.о реш. № 99/2009г ІІІ г.о ,реш. № 330/2008 І. г.о , освен това е налице и противоречие с т.2 от ТР № 19.02.2010г по т.д № 1 / 2009г и ППВС № 7/1059г.
Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква , тъй като предвиденото в нормата на чл. 50 ЗЗД ,че вредите следва да са „произлезли” от каквито и да е вещи е неясен : дали визира конкретни характеристики които съдебната практика въвежда,или съприкосновението,без значение дали вредата е настъпила от автономните качества.
Постъпил е отговор от ищцата С. Я. Д. , чрез пълномощник адв Ц. М. Изтъква се ,че касационно обжалване не следва да се допусне по процесуалните въпроси , тъй като по същество са налице неоснователни оплаквания за процесуални нарушения. Въззивният съд е изложил мотиви при съвпадащи фактически и правни констатации с тези по първоинстанционното решение , упражнил е правомощията си по чл.269 като инстанция по същество и тези по чл. 272 ГПК . Излагат се и съображения по основателността на иска ,по доказателствата и по защитните тези на ответника . Претендира разноски .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не налице основание за допускане на касационно обжалване .
Общи са процесуалноправните въпроси в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК за необходимостта от собствени мотиви във връзка с обстоятелствата и доводите на страните ,за необходимост от указания на въззивния съд относно възможностите при наличие на неправилен доклад съгласно т.2 от ТР от 09.12.2013г по т.д.№1/2013г ОСГТК и във връзка с допускането на несъбрани доказателства пред въззивния съд, включително съгласно т.3 от ТР от 09.12.2013г по т.д.№1/2013г ОСГТК ако се касае за допускане на съдебни експертизи .
Първият формулиран въпрос се обосновава с липсата на собствени мотиви , което не кореспондира със съдържанието на обжалваното решение, поради това не е налице и обосновка по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК въпреки обилно цитираната съдебна практика. Възприетото от фактическа страна въззивният съд е изложил подробно на стр. 2-6 от решението, там е обсъдил и доказателствата, както и причинната връзка. Препращането съгласно чл. 272 ГПК е към съображенията на първоинстанционния съд от правна страна, включително обсъдените доводи на страните, като собствени съображения от въззивния съд са изтъкнати по оплакването за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Прието е за ирелевантно дали ищцата се е спънала в табуретка , или в надуваема възглавница. Собственият извод на въззивния съд е ,че вещта е била табуретка.На довода на въззивиня жалбоподател какво според защитата е необходимо да се установи при иска по чл. 50 ЗЗД, а именно че е било необходимо вредата на е настъпила от вътрешно свойство и като пряко проявление на вътрешни качества , недостатъции пр. на вещта , каквито една надуваема възглавница не можела да прояви увреждащо , въззивният съд е отговорил като е посочил за решаващо проявлението на вещта ,съответно като е приел за изключено това проявление да се дължи на волево поведение от естество да изключи отговорността на собственика по чл. 50 ЗЗД. По чл. 272 ГПК е препрател и към мотива, че при увреждане от вещ не е необходимо тя да е с недостатъци , да представлява опасност или да крие в себе си някакъв динамизъм, на който да се дължи вредата.Изложени са мотиви по възражението на ответника , че вредите са настъпили по изключителна вина на ищцата. Тази вина според касатора се е изразявала в това , че пострадалата като посетител на търговския обект не е видяла вещта и затова се е спънала в нея , а тази вещ няма как да не бъде видяна от човек с нормално зрение.Мотивите по това възражение се изразяват в неговото отхвърляне предвид възприетата последователност и връзката межда установените и обсъдени факти ,като случилото се само по себе си не свидетелства за вина на ищцата. Не се е спорело,че на 26.02.2012г. ищцата е посетила собствения на ответника магазин „И.”, в който движейки се по пътека за преминаване и достъп на клиентите в магазина , се е спънала в изложена вещ и е паднала.Тези мотиви са в насока, указана в т.10 от ППВС № 7/1959г, те са изложени във връзка с възражението за изключителна вина на пострадалата и като е препаратил към тях без да ги повтаря, въззивният съд не дал разрешение в противоречие по поставения правен въпрос .
По останалите два формулирани въпроса по прилагането на процесуалния закон противоречие на въззивното решение с указанията по т.2 и т.3 от ТР от 09.12.2013г по т.д.№1/2013г ОСГТК също не е налице. Доказателственото искане на въззивния жалбоподател, конкретизиращо въпросите на касатора, е било за допускане на съдебно- медицинска експертиза (СМЕ),на която ищцата да се подложи за проверка за зрението си, макар да е установено и безспорно, че към момента на злополуката ищцата се придвижвала сама, като е разглеждала магазина. Това искане въззивният съд на свой ред повторно е оставил без уважение.То е било мотивирано от жалбоподателя с чл. 266, ал.3 ГПК , обвързано с непълнота в доклада по чл. 146 ГПК предвид липсата на изрично указание до ответника че носи тежестта да докаже изключителна вина на пострадалата, заедно с оплакването за съществено процесуално нарушение поради това, че така поисканата СМЕ не е била допусната и от първоинстанционния съд , а в решението е било изтъкнато недоказана изключителна вина .
Съображенията на въззивния съд по определението от 14.06.2016гда не допусне исканата експертиза (изложени в съдебно заседание на 17.02.2017г)са, че посканите доказателства не биха допринесли за изясняване на правнорелевантни факти по предмета на спора,т.е обстоятелствата,които ще се доказват,са неотносими . Защо едно заключение на вещо лице с подобна задача по делото е неотносимо към изключващите отговорността на ответника предпоставки е понятно, а съображенията за обратното липсват в обосновката на въпроса .Указанията в ТР от 09.12.2013г по т.д.№1/2013г ОСГТК и цитираната от защитата съдебна практика на ВКС се отнасят до относимите доказателства и не изключват задължението на въззивния съд да преценява относимостта на поидканите доказателства на свой ред . Поради това не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
По формулирания в изложението материалноправен въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска Не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , нито основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,по следните съображения
Причинната връзка между свойствата на вещта и вредата не е въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с изтъкнатата практика на ВКС.Изтъкнатата обемна съдебна практика се цитира неотносимо от касатора, с нея се дават отговори на въпроси по отграничаване отговорността в чл. 50 ЗЗД спрямо други основания за обективна отговорност, когато са нарушени правила и норми за безопасност и е проявено виновно въздействие върху вредоносните особености на вещта (реш. №367/2010г по гр.д №1140/2009 ІІІ г.о , реш. № 99/2009г по гр.д № 4659/2007 ІІІ г.о, реш. № 330/2008г по гр.д № 1493/2007г ІVг.о ,реш. №205/1974г І г.о ),като именно в тази връзка по-старата съдебна практика разяснява и необходимостта да се установи ,че вредата е настъпила от самата вещ ,а не от поведението на пострадалия, който си е служил с нея. (реш. №1986/1967г І г.о ,реш. № 1980/1967г І г.о) .
При процесната вещ се касае за аранжиране на стоки и подредбата им в търговска площ с достъп на клиенти на [фирма], с цел експониране (като мостра)или продажба(като стока), като от местоположението на тази вещ , оказала се на пътека за преминаване и нейните свойства (т.е от естество човек да се препъне в нея , ако не я види),се претендира вреда , тъй като ищцата се е спънала във вещта и е паднала ,от което са произтекли установените при нея травматични увреждания Вредата ,произтекла от съприкосновение на увредения с вещта при горните обстоятелства не е извън обхвата на посоченото в нормата на чл. 50 ЗЗД условие самата вредата да е „произлязла” от вещ , макар че установяването на друга причина за вредата при служене с вещта може да изключи това правно основание и да обоснове друго .
Както критерият за обективната отговорност по чл. 50 ЗЗД така предпоставките по чл.49 ЗЗД сочат касатора като пасивно легитимирано лице , носещо обективна отговорност за обезщетяване на вредите – при сходство , но и при разлика в някои от основанията за освобождаване от отговорност в двата случая, но разграничителният критерии за двата вида отговорност е различен и по-обхватен от постулирания във въпроса на касатора.Според ППВС №7/1959 г., т.2 от ППВС №17/1963 г. и т.3 от ППВС №4/1975г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила,отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД . Когато вредите са резултат от виновното поведение и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения за действията или бездействията е на възложителя по чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещ , с която си служи деецът , без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той , тогава отговорността за този , който е възложил работата, е по чл.50 ЗЗД.Това е основанието на отговорността и когато не е технически възможно да се постигне пълно обезопасяване на риска.
Според установената съдебна практика,няма пречка нормата на чл.50 от ЗЗД да намери приложение в отношенията между пострадалата като клиент на магазина и ответника- търговец като собственик на вещта , която вещ е и под негов под негов надзор. За разграничението на отговорността за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД в случаите , при които са причинени вреди от поставянето на определена вещ , по определен начин от собственика или упражняващия надзор , като например поставени изкуствено неравности на място за преминаване (пътища), отговорността е по чл.50 ЗЗД както е прието в реш.370/2015 гр. дело № 2310/2015 г ІV г.о.по реда на чл. 290 ГПК.Случаят по това решение идва да посочи, че не само вътрешните свойства на вещта (както многократно е изтъквано) може да са причина да произтекат вреди при състава на чл. 50 ЗЗД, а и свойства с оглед местоположението , отличимо от нарушение на правилата за служене с вещта. От значение за критерия са особеностите на вещта – решение №592/2008г по т.д.№ 306 по описа за 2008г І т.о ВКС по реда на чл. 290 ГПК включително предназначението и естеството на риска от него. Наличието на риск се създава при движението на хора в търговските обекти и досега им с вещите в него, а поемането на този риск спрямо посетителите може да доведе и до безвиновна отговорност на собственика или лицето , под чиито надзор се намират стоките или оборудването, когато вредата не е настъпила като резултат от непреодолима сила,изключителна вина на пострадалия , или вина на трето лице. В случая , при аранжиране на вещи и подредбата им в търговска площ с достъп на клиенти с цел експониране или продажба ,процесната вещ е имала особеност на стока-експонат и с оглед приетото от фактическа страна , се е оказала на пътека за преминаване. Сливайки се наглед с пода поради цвета и формата си, както са приели съдилищата , не е била забелязана от ищцата , която се е спънала в нея и е пострадала.
Съображенията на касатора да изтъква противоречие по правен въпрос ,който е решаващ за изхода на делото ,са останали без обосновка в изложението. Липсва обосновка и на тезата ,че е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставения материалноправен пъпрос поради употребени в чл.50 ЗЗД неясни понятия.
Касаторът дължи на ответницата по жалбата 1100 лева разноски за защита в настоящето производство
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване срещу решение №3188 от 10.05.2017г . по в. гр.дело № 6806/2016г. на Софийски градски съд , в частта с която е потвърдено решението от 28.10.2015г по гр.д. 8643/2015г на Софийски районен съд
Осъжда [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] да заплати на С. Я. Д. сумата 1100 лева разноски за защита в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .