О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София, 04.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т. о. в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т. д. № 2586 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба от 12.08.2019 г., подадена от К. Ц. Г., чрез процесуалния му представител с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл.288 ГПК Определение № 365 от 11.07.2019 г. по т. д. № 2586/2018 г. на ВКС, ТК, І отд.
Молителят счита, че присъдените в негова тежест разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 9 000 лв. са недължими, тъй като към представения от ответната страна списък по чл.80 ГПК не са приложени доказателства, установяващи реалното им заплащане. Моли да бъде изменено Определение № 365 от 11.07.2019 г. по т. д. № 2586/2018 г. на ВКС, ТК, І отд. и искането на „ПАРТНЬОРИ“ АД за присъждане на адвокатско възнаграждение да бъде отхвърлено изцяло. Алтернативно, предвид характера на производството по чл.288 ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното и присъдено в негова тежест адвокатско възнаграждение и моли на основание чл.78, ал.5 ГПК то да бъде намалено до законоустановения минимум по чл.9, ал.3, във вр. с чл.7, ал.1, т.10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото, предвид фактическата и правна сложност на делото, бъде определено в размер на 600 лв.
Ответната страна „ПАРТНЬОРИ“ АД, в срока по чл.248, ал.2 ГПК не изразява становище по молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в рамките /чл.60,ал.6 ГПК/ на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С постановеното по реда на чл.288 ГПК Определение № 365 от 11.07.2019 г. по т. д. № 2586/2018 г. на ВКС, ТК, І отд, съставът не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на К. Ц. Г. на въззивното решение на Софийския апелативен съд по в. т. д. № 6159/2017г. Със същия съдебен акт касаторът К. Г. е осъден да заплати на ответника в производството по чл.288 ГПК – „ПАРТНЬОРИ“ АД, гр.Костинброд направените от дружеството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, изразяващо се в изготвянето на отговор на касационната жалба в размер на 9 000 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, съдът присъжда направените от страната разноски след представяне на доказателства за реалното им заплащане. В конкретния случай, видно от представения от „ПАРТНЬОРИ“ АД към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 01.10.2018 г. се установява, че дружеството е заплатило на адвокат Д. Д. сумата от 9 000 лв. В раздел II от договора е посочено, че той има за предмет процесуално представителство и защита пред Върховния касационен съд, изразяващо се в изготвяне на отговор на касационна жалба и представителство до приключване на делото с окончателен съдебен акт. В раздел III изрично е отразено, че „договорът служи за разписка за платената и получена сума“. Това отбелязване изцяло съответства на разрешението, дадено с т.1 от ТР № 6 от 2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и разясненията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение /9 000 лева/ на ответника не е прекомерен, предвид установения в нормата на чл.78, ал.5 ГПК критерий – действителната фактическа и правна сложност на делото. Спорът във фазата на касационното производство по чл. 288 ГПК, в която е депозиран и отговора на ответника по чл.287, ал.1 ГПК се характеризира с фактическа и правна сложност на въпросите, обусловена от преценка за наличието на общата и допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване, съответно обосноваване на насрещно защитно становище, относно твърденията на касатора за наличието им. Следователно не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за присъждане по- нисък размер на разноските.
Водим от горното, съставът на ВКС, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7179/12.08.2019 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от К. Ц. Г., за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 365 от 11.07.2019 г. по т. д.№ 2586/2018 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: