О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 04.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3424/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1807 от 30.03.2017 г. по в.гр.д. № 987/2016 г. на Окръжен съд- Благоевград е потвърдено решение № 2189 от 18.10.2016 г. по гр.д. № 399/2015 г. на Районен съд- Сандански в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на А. П. И., че М. Г. Я., С. К. К., Р. К. К., Т. Г. А., Б. С. Ч. и В. С. Ч. са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с проектен идентификатор 65334.202.92, м. ”Сухо поле”, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 65334.201.71 по КК и КР на „Промишлена зона”- [населено място], с проектна площ 2 168 кв.м, при описани в решението граници, и А. П. И. е осъдена да им предаде владението върху него.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответницата А. П. И. чрез нейния пълномощници адв. С. Р. и адв. Хр. Т.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че докладът по чл. 146 ГПК не съдържа всички реквизити относно подлежащите на доказване факти и разпределяне на доказателствената тежест между страните, поради което при наведено изрично оплакване в този смисъл въззивният съд е следвало да извърши действията по чл. 146 ГПК, като укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не представят доказателства и даде възможност и указания за допускане и събиране на нови доказателства. На следващо място сочи, че изводът на въззивния съд за реституция на спорния имот по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците, е необоснован и не съответства на събраните по делото доказателства.
Правните въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, по които се иска допускане на касационно обжалване , са следните:
1/ Представлява ли съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, и с който са дадени неправилни указания на съда за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта за доказването им. 2/ Има ли задължение въззивният съд, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да поправи опороченото действие, като изготви доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. 3/ Има ли правомощия въззивният съд да събере доказателства и свидетелски показания, посочени с въззивната жалба, за установяване на нови обстоятелства, които не са били известни на жалбоподателя до приключване на производството пред първата инстанция, и които са свързани с оборване на твърдяни от ищцовата страна правопораждащи факти. Налице ли е преклузия по отношение възможността за представяне на писмени доказателства пред въззивната инстанция за установяване на нови обстоятелства, които не са били известни на жалбоподателя. По тези въпроси се твърди да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението е формулиран и материалноправен въпрос: какви факти и обстоятелства подлежат на установяване в процеса, когато ищецът се позовава на настъпил реституционен ефект по ЗСПЗЗ. Подлежат ли на задължително установяване собственическите права на бившия собственик на имота, периодът и начинът на обобществяването му, състоянието и статута към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към датата на възстановяване на собствеността. По този въпрос се твърди въззивното решение да противоречи на практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК.
В отговора на касационната жалба ответниците по касация изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на въззивното решение до касационна проверка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с площ 2 168 кв.м с проектен идентификатор 65334.202.92, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 65334.202.71. Ищците претендират да са собственици на този имот на основание наследяване от Г. К. К., поч. през 1983 г., и реституция по ЗСПЗЗ, приключила с постановяване на решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, с което на наследници на Г. К. е възстановено в съществуващи / възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива от 3.058 кв.м в м. ”Сухо поле” в землището на [населено място], от която 2 168 кв.м попадат в границите на поземлен имот с идентификатор 65334.202.71.
С отговора на исковата молба жалбоподателката е оспорила допустимостта на предявения иск, тъй като в кадастралната карта няма самостоятелно обособен имот с идентификатор 65334.202.92. На следващо място е противопоставила самостоятелни права върху имота, като е твърдяла, че е негов добросъвестен приобретател и владелец, тъй като го е придобила от собственик на валидно правно основание- договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт. От своя страна праводателката й също е била добросъвестен приобретател и владелец, тъй като е придобила имота на основание договор за покупко- продажба, към момента на сключване на който върху имота не е имало наложена обезпечителна възбрана. В подкрепа на твърденията си е представила препис от нотариален акт № 21, т.ІІ, нот. дело № 201/2014 г., с който В. Н. Б. дарява на ответницата, нейна дъщеря, поземлен имот с идентификатор 65334.202.71 по КК и КР, одобрени през 2005 г., в м. ” Сухо поле”, с площ на имота от 3 413 кв.м, ведно с изградената в него сграда с идентификатор 65334.202.71.1 със застроена площ 655 кв.м, с предназначение за складова база; нотариален акт № 188, т.ІV, дело № 748/2008 г., с който праводателката В. Б. е закупила този имот от Г. Д. С. и С. Г. С.; нотариален акт № 170, т.ІІ, нот. дело № 363/2008 г., с който продавачите за закупили имота от [фирма] – [населено място]; нотариален акт № 55, т.ІІ, дело № 241/2008 г., с който дружеството е признато за собственик на този имот на основание приватизационен договор и включване на имота в активите на дружеството.
В първото по делото заседание съдът е изискал ответницата да уточни на какво основание първоначалният праводател е придобил собствеността на имота. В съдебния протокол е вписано изявлението на пълномощника на ответницата, според което дружеството се легитимира като собственик с констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка. След това уточнение съдът е извършил доклад по делото, в който са посочени обстоятелствата, от които произтича претендираното право, както и направените от ответницата възражения по иска; правната квалификация на иска.; посочено е, че няма факти и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване; разпределена е доказателствената тежест, като е указано на всяка от страните кои факти следва да докаже. В тежест на ответницата съдът е възложил доказването на извършеното в нейна полза дарение, както и че към този момент върху имота не е имало вписана възбрана; факта на закупуване на имота от нейната праводателка и че към този момент върху имота не е имало наложена възбрана.
Във въззивната жалба ответницата се е позовала на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада, като е твърдяла, че с него не е извършено разпределение на доказателствената тежест и не са дадени указания относно фактите, подлежащи на доказване. Това оплакване е намерено за неоснователно от въззивния съд, като е прието, че то се опровергава от съдържанието на доклада, който съдържа всички реквизити, съгласно чл. 146, ал.1 ГПК, страните не са направили възражения по него и не са направили доказателствени искания, извън заявените с исковата молба и отговора на същата, във връзка с разпределянето на доказателствената тежест.
Въззивният съд е отказал да уважи направените с въззивната жалба доказателствени искания за назначаване на съдебно- техническа експертиза и за изискване на писмени доказателства от държавни органи по съображения, че те нямат характер на „нови” или „новооткрити” по смисъла на чл. 266, ал.2 ГПК, които страната да не е могла да узнае и посочи своевременно при разглеждане на делото от първата инстанция, или събирането на които да не е било допуснато от първата инстанция поради процесуални нарушения във връзка с доклада. Посочил е, че погрешното твърдение за правопораждащите факти, с които ответницата е обосновала възражението си, че е придобила имота от собственик, не може да се отстранява чрез даване на указания по разпределение на доказателствената тежест.
С оглед така установените процесуални действия на съда и страните по делото относно доклада, разпределяне на доказателствената тежест между страните за доказване на релевантните за спора факти и посочването и събирането на нови доказателства във въззивната инстанция, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси. И трите въпроса са предпоставени от обстоятелството, че с изготвения от първоинстанционния съд доклад по чл. 146 ГПК не са дадени указания на ответницата, че носи доказателствената тежест да установи придобиване на правото на собственост от първоначалния праводател- [фирма], на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. Същевременно, при разрешаване на конкуренцията на права между страните, всяка от които разполага с титул за собственост, първоинстанционният съд е приел, че всяка от тях следва да докаже правопораждащите на своето придобивно основание факти. Приел е, че ответницата, която се позовава на деривативно придобивно основание, не е доказала наличието на предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ за придобиване на правото на собственост от първоначалния праводател [фирма], откъдето е направил извод, че не са били налице пречки за реално възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците.
Според приетото в тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, при допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада на делото, на което се е позовала страната, въззивният съд е длъжен да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест, като следва да укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения в исковата молба и оспорванията, направени от ответника. В случая въззивният съд се е отклонил от тази практика, което налага допускане на касационно обжалване на постановеното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1807 от 30.03.2017 г. по в.гр.д. № 987/2016 г. на Окръжен съд- Благоевград.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 66 лв.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председатела на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: