О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 05.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.04.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1948/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3733/05.02.2015г.,подадена от [община],чрез пълномощниците й адвокат Н. Д. и адвокат М. И.,против решение №2157/13.12.2014г. на Пловдивски окръжен съд,Х-ти гр.състав,постановено по в.гр.д.№1916/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1706/24.04.2014г.,постановено по гр.д.№15410/2013г. по описа на Пловдивски районен съд,Х-ти гр.с. за отхвърляне на предявените искове за признаване за установено по отношение на О. П. Д.,че [община] е собственик на УПИ – IV пенсионерски клуб, кв.120 с площ от 83 кв.м. по плана на [населено място], одобрени със заповеди № 413/18.07.1996г. и 48/01.04.2005г. при граници: от север – УПИ I – ЖПТерен, от изток – УПИ I – ЖП терен, от юг улица и от запад – УПИ I – ЖП терен ведно с построената площ от 78 кв.м масивна сграда и имот № 016031 в землището на [населено място] с ЕКТТЕ 34028, [община], в местността „Е.” с площ от 98 149 кв.м при граници на имота: на север – имот № 016006, от изток – имот № 000002 – населено място, имот № 016001 – предпазна дига, с начин на трайно ползване „Мотописта” и предназначение – за задоволяване на обществени нужди на населението – мотописта със свободен достъп за мототренировъчна дейност, като неоснователен и недоказан.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушения на закона,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба О. П. Д.,чрез пълномощника си адвокат Е. С.-К.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че [община] претендира, че е собственик посочените по – горе имоти, въпреки, че същите са продадени по изп. д № 478/11г. по описа на ЧСИ Ат. А., понастоящем лишен от правоспособност за срок от три години, защото имотите са публична общинска собственост, поради което изпълнението не е следвало да се насочва към тези имоти съгласно чл. 520, ал.2 ГПК и се твърди, че дължимите по изпълнителното дело суми са изцяло платени, което е основание за прекратяване на изпълнението, без да се провеждат изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист, включително и публична продан на процесните обекти.Съдът е посочил,че за събиране на вземането, което взискателят ( [фирма]”) има към [община], съдебният изпълнител е провел публична продан на процесните имоти през периода 15.10.11.г. – 15.11.2011г. и с Постановление за възлагане, съставено на 24.11.11г. имотите са възложени на О. Д.,като към този момент ,съгласно нормата на чл. 496, ал.2 ГПК, купувачът придобива всички права върху имота (т.е. става собственик) от деня на постановлението за възлагане, а не от влизането му в сила, както по – късно е изменена тази норма с Д. В. бр. 49 от 03.07.12г.Съдът е приел,че в настоящия случай, правата на купувача следва да се преценяват с оглед действащия към момента на съставяне на постановлението за възлагане момент, макар това да е процесуално правна норма, които норми според общия принцип имат незабавно действие, защото в случая се преценяват материално правните предпоставки за възникване на вещното право на собственост в патримониума на купувача, които веднъж възникнали и завършили със съставянето на постановението за възлагане от 24.11.11г. не могат да се заличат с обратна сила с изменението на процесуалния закон.С оглед на това,въззивният съд е стигнал до извода относно обстоятелството, че по – късно с Решение № 60, взето с Протокол № 13/28.05.2012г. на Общинския съвет на [община] процесните имоти са обявени за публична общинска собственост не може да се противопостави на правото на собственост на купувача на недвижимите имоти,както и че върху този извод не влияе евентуалното плащане на цялата дължима сума, защото се твърди това да е станало след съставянето на постановлението за възлагане, съответно след внасяне на цената от купувача, а това не е основание за прекратяване на процедурата по глава четиридесет и трета от ГПК, понеже законодателят в тази глава не е уредил такава възможност пред съдебния изпълнител.За пълнота съдът е посочил, че постановлението за възлагане е обжалвано от длъжника, но с оплакване за занижена оценка на имотите, която жалба е оставена без разглеждане и доколкото не се поддържа хипотеза по чл. 496, ал.3 от ГПК, то съставеното постановление за възлагане е прехвърлило правото на собственост върху процесните имоти в патримониума на О. Д. и [община] не се легитимира като собственик на спорните имоти.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като заявява,че/цитирам/:
„въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по следния правен въпрос с решаващо значение за правния спор,обуславящ решаващата воля на съда,обективиран в обжалваемото решение,а именно:
1.Имат ли гражданскопроцесуалните норми обратно действие при висящи заварени неприключили производства.
Този процесуалноправен въпрос е обусловил неправилните изводи на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и КС,изразена в Решение №1095 от 27.07.2001г. по гр.д.№2486/200г.,ІІІго на ВКС,Решение №1053 ог 30.07.2001г. по гр.д.№1959/2000г.,ІІІго на ВКС,Решение №14/21.12.2010г. на КС по к.д.№17/2010г.”
Видно от приетото с решаващите мотиви на въззивния съд,формулираният от касатора правен въпрос е неотносим съм същите.Това е така,защото преценката на съда относно материалноправните предпоставки за възникване на вещното право на собственост е направена,съгласно изискването на правната норма,в редакцията,действаща към момента на съставянето на постановлението на възлагане,а именно към 24.11.2011г. и изводите на съда не са свързани с действието на гражданскопроцесуалната норма,във връзка с нейното изменение,посочено в мотивите на въззивното решение,което е направено след това- с публикуване в Държавен вестник брой 49 от 03.07.2012г.Ето защо и посочената съдебна практика на ВКС от касатора,също е неотносима към решаващите мотиви на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба О. Д. следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 1800 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №138742/18.03.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2157/13.12.2014г. на Пловдивски окръжен съд,Х-ти състав,постановено по гр.д.№1916/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на О. П. Д. от [населено място] сумата от 1800 лева/хиляда и осместотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: