5
определение по гр.д.№ 4600 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4600 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. и К. С. Д. срещу решение № 1377 от 23.07.2018 г. по в.гр.д.№ 630 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 3032 от 12.12.2015 г. по гр.д.№ 6991 от 2014 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявените от Т. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. Д. срещу А. С. Д. и К. С. Д. обективно и субективно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС и вместо това е постановено ново решение за признаване на установено по отношение на А. С. Д. и К. С. Д., че Т. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. Д. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор …… по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], к.к.“Ч.“, с площ, заключена между точките A-B-C-D-E-F-G-A, защрихована със зелен цвят от съда върху скицата към заключението на вещото лице Ш.Х., находяща се на лист 102 от гр.д.№ 368 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, която представлява неразделна част от решението, при граници на реалната част: имот с идентификатор ….. и останалата част от имот с идентификатор ….. , която реална част погрешно е заснета като част от имот с идентификатор ….., собственост на ответниците, вместо като част от имот с ….. , собственост на ищците и за осъждане на А. С. Д. и К. С. Д. да предадат владението на спорната реална част и да премахнат построената ограда от мрежа на бетонни колове и дървени скари, с дължина от 10,30 м., построена по линията с виолетов контур, разположена между точки В-С върху горепосочената скица на вещото лице.
Касаторите твърдят, че решението е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочи противоречието му със задължителната съдебна практика /Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/ и произнасянето по материалноправен /процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В писмен отговор от 07.11.2018 г. ответниците по жалбата Т. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. Д. изразяват становище за недопускане на касационното обжалване, възразяват срещу доводите за неправилност на решението и претендират съдебни разноски за всички инстанции.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост, което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявените искове, въззивният съд е приел за доказано от фактическа страна, че ищците Т. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. Д. са придобили правото на собственост върху УПИ № ….. .- ….. по регулационния план на [населено място], к.к.“Ч. от 2008 г. /по-голямата част от който по настоящем представлява имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г./ на основание постановление за възлагане от 22.04.2013 г. по изп.д.№ 20118070400678 на ЧСИ Н.Д., а ответниците са собственици на съседния УПИ …..-….. по регулационния план от 2004 г. /заснет сега като имот с идентификатор ….. / на основание договор за доброволна делба от 09.03.2001 г. и договор за доброволна делба от 31.04.2003 г.
Приел е, че изготвеният кадастрален план от 2000 г., попълнен със заповед № Р-196 от 2003 г., отразява вярно имотните граници между двата имота след извършените през 2001 г. и 2003 г. доброволни делби, според които правата на страните са следните: праводателите на ищците са придобили УПИ № ….. .-….. с площ от 1780 кв.м., а ответниците- УПИ ….. – ….. с площ от 3 250 кв.м.
В изработените въз основа на този кадастрален план и одобрени ПУП-ПРЗ със заповеди № Г-73 от 03.05.2004 г., № Г-5 от 08.01.2008 г. и № Г-47 от 31.01.2008 г., границите на имотите съответстват на границите по кадастралния план.
В по-късно изработения ПУП-ПР към ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-77 от 18.03.2014 г., границата между имотите обаче е променена. Съдът е приел, че тъй като в случая не били налице хипотезите на чл.16, ал.1 ЗУТ /първи подробен устройствен план/ или на чл.15, ал. 3-6 и чл.17, ал. 3-5 ЗУТ /изменение на границите по волята на собствениците на съседни имоти/, подробният устройствен план от 2014 г. няма отчуждително действие и не води до промяна в собствеността и границите на двата имота. Няма такова отчуждително действие и кадастралната карта, одобрена през 2008 г. Поради това и тъй като нямало доказателства за настъпили след 2003 г. промени в пространствените предели /граници/ на двата имота, съдът е приел, че в кадастралната карта има грешка по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР, изразяваща се в несъответствие на отразената в кадастралната карта граница и действителната имотна граница между двата имота.
Въз основа на горното, съдът е приел, че ищците са собственици на спорната част от ПИ с идентификатор 10135.2571.301 по кадастралната карта от 2008 г. и че ответниците нямат основание да ползват тази част. Поради това е уважил предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
С приетото за доказано право на собственост от страна на ищците е обоснована основателността и на предявения негаторен иск за премахване на оградата с дължина от 10,30 м., изградена по погрешно означената имотна граница по кадастралната карта и попадаща в имота на ищците.
Касационното обжалване на това решение не може да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК, тъй като касаторите не са посочили правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по който, според тях, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и задължителната практика на ВС, на актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010. г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В касационната жалба касаторите подробно обсъждат събраните по делото доказателства и се позовават на неправилност и необоснованост на направените въз основа на тези доказателства изводи на въззивния съд. В изложението към жалбата са преповторени доводите в жалбата за неправилност на въззивното решение, но не са посочени правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които са от значение за конкретното дело и са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. Поради непосочването на такива въпроси и предвид приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване на решението не следва да се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че обжалваното решение не противоречи на посочената от касаторите практика на ВКС- Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с това тълкувателно решение, въззивният съд се е произнесъл кой е собственик на процесната част от имот с идентификатор 10135.2571.301 по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г. към настоящия момент, като е взел предвид, че собствеността на имотите се определя съобразно актовете за собственост и приложените дворищно-регулационни планове, които имат отчуждително действие, а не съобразно отразеното в подробния устройствен план /ПУП/ от 2014 г., приет по време на действието на Закона за устройство на територията/ и в кадастралната карта, които нямат вещно-прехвърлително действие.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗКИР, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата Т. Н. Г. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 700 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1377 от 23.07.2018 г. по в.гр.д.№ 630 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА А. С. Д. от [населено място], [улица], вх.1, ет.2, ап.4 и К. С. Д. от от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1 и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Т. А.-В. да заплатят на Т. Н. Г. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.37 на основание чл.78 ГПК сумата 700 лв. (седемстотин лева), представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.