3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
С., 09,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №149/12 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „ПРО „Е. – [населено място] срещу определение от 24.01.12г. по т.д.5588/11г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а с оглед характера на настоящето производство, ирелевантни са основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като постановения правен резултат – прекратяване на производството, поради недопустимост на сезирането /оставено е без разглеждане искане на жалбоподателя по чл.248 ГПК/ предполага квалификация по ал.2, а не по ал. 3 на чл.274 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил без разглеждане молбата на „ ПРО „Е. – [населено място] за изменение на решението, постановено по делото по реда на чл.248 ГПК. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че съгласно чл.80 ГПК, страната претендираща разноски няма право да иска изменение по чл.248 ГПК на постановеното решение, ако не е представила списък на разноските до приключване на делото в съответната инстанция и тъй като жалбоподателят не е осъществил това свое процесуално задължение, той няма право на такова искане.
Основателно е оплакването на жалбоподателя, за това, че след като валидно е направил искане за разноски в това число и юристконсултско възнаграждение, то е следвало да му бъде присъдено, след като не са установени други разноски. Неправилно въззивния съд е извършил преценка за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК. Независимо, че в мотивите на обжалваното решение / в тази част имащо характер на определение/ лаконично е посочено, че липсват данни за направени разноски, то самостоятелното обжалване на това определение е изключено, поради установения ред – чл.248 ГПК, като това е и процесуалното правило, по което следва да бъде реализирано производството по искането за разноски. Или правилно страната е поискала изменение на решението в тази част, с оглед релевантно въведеното преди постановяване на решението искане и поради това, че юристконсултското възнаграждение е определяемо- съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 вр. Наредба №1 /04г. за минималните размери адвокатските възнаграждения, а както е отбелязал и решаващия състав- няма данни други разноски да са били направени, поради което и списъка по чл.80 ГПК не е бил обуславящ при определянето им. С оглед изложеното определението като неправилно следва да бъде отменено.Предмет на разглеждане в случая е единствено допустимостта на молбата по чл.248 ГПК, поради което и извън предметния обхват на произнасяне, остава искането на страната за разглеждане на направеното искане по същество, тъй като ВКС не може за първи път да се произнесе по него, след като молбата на жалбоподателя е била оставена без разглеждане от въззивния съд. С оглед изложеното, определението следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за произнасяне по същество по направеното искане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 24.01.12г. по т.д.5588/11г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по искането на „ ПРО „Е. – [населено място] по чл.248 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: