О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 09.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.02.2018 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4006/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2733/25.06.2018г.,подадена от Р. Р. Я.,чрез пълномощника му адвокат М. М.,против решение №184/17.05.2018г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№100/2018г. по описа на съда,с което се отменя Решение №196/21.12.2017г. постановено по гр.д.№6/2017г. по описа на Девински районен съд,в частта му,с която е уважен предявения иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК за собственост на описания недвижим имот и вместо това е постановено:отхвърля предявения от Р. Р. Я. срещу Д. С. М.,Р. С. Д.,С. Н. К.,Р. Н. К.,Е. Н. К.,К. Н. М.,Р. Н. И.,К. Н. Г.,Е. Н. Г.,Д. Ю. Д.,С. Р. К.,Е. Л. Р.,Е. Л. М.,Ф. С. Д.,С. Р. Д. и Д. Р. Д.,установителен иск за собственост с правно основание член 124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищецът Р. Р. Я. е собственик на основание давностно владение за периода от 01.02.1980г. до 14.04.2016г.- на част от имот с пл.№****,целия с площ от 974 кв.м, с площ на частта от 126 кв.м,участващ в УПИ ****-за кооперативен пазар,кв.60 по плана на [населено място], [община],област С.,утвърден със заповед №РД-1328/31.10.1983г. и Заповед № А-215/09.05.2013г. при описани в решението граници,която част е защрихована с чревен цвят на комбинирана скица №1 към допълнителното заключение на вещото лице по назначената СТЕ/стр.406/,като и отхвърля искането на Р. Р. Я. за отмяна на основание чл.537,ал.2 ГПК на нотариален акт №55,том І,рег.№538,дело №47/15.04.2016г.,като потвърждава решението в останалата му част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,като иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жаба Д. Ю. Д.,чрез пълномощника си адвокат И. С.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотими,въззивният съд е констатирал,че с депозираната от ищеца Р. Я. искова молба е бил предявен установителен иск за собственост върху част от имот пл.№****,за 126 кв.м от същия,целият с площ от 974 кв.м,участващ в УПИ ****-за кооперативен пазар,кв.60 по плана на [населено място] от 1983г.,изменен през 2013г.,като ищецът Я. е твърдял,че е собственик на основание давностно владение,упражнявано от 01.02.1980г./след смъртта на наследодателите му-Х. Я.-поч.30.01.1972г. и А. Х. Я.-поч.01.02.1980г/ до 15.04.2016г.,когато ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт №55/2016г./лист 22 от делото/ за имот с пл.№**** от 974 кв.м,участващ в УПИ-**** за кооперативен пазар в кв.60 по плана на [населено място],на основание приложените към молбата за издаване документи,който имот е бил реституиран по реда на ЗСПЗЗ на общия им наследодател С. Ю. Б. с решение на АСЗ [населено място] №12527 от 19.03.2013г.Съдът е анализирал представените по делото доказателства,свързани със статута на процесния имот с пл.№328,от които е приел за установено,че този имот е бил записан, съгласно отразеното по плана от 1983г. на [населено място] на ДЗС, и не е актуван като общински,като за този имот е бил съставен Акт за държавна собственост №153/12.01.1987г. и имотът е предаден на [община] със Заповед № 91-ДС/12.03.2003г. на Областен управител [населено място],на основание член 78,ал.1 от ЗДС във вр. с чл.2,ал.1 ЗОС,които актове не са оспорени от ищеца,като официални свидетелстващи документи се ползват с обвързваща материална дозателствена сила за отбелязванията в тях и до тяхното оборване,фактите и отбелязванията за които се отнасят се смятат за установени.Съдът е стигнал до извода,че държавата по силата на необорената презумпция на чл.6,ал.2 ЗС /в ред. от ДВ бр.91/1951г./ е станала собственик на имота,и след като собствеността е била държавна,то съгласно чл.86 ЗС не може да се придобие по давност,а с изменението на разпоредбата в ДВ бр.31/1990г. е посочено че не може да се придобие по давност вещ,която е държавна или общинска собственост,съответно последната редакция ДВ бр.33/1996г.-не може да се придобие по давност вещ,която е публична държавна или общинска собственост,поради което приел ,че съгласно съществуващата забрана за ищеца не е текла давност за този имот до 1996г.Съдът е посочил,че такава давност би могла да започне да тече от 01.06.1996г. с влизане н сила на ЗОС и ЗОбС относно частната държавна или общинска собственост,но с изменението на параграф 1 от ПЗР ЗС- в сила от 31.05.2006г. давността е спряна,както и с посочените последващи изменения на същата до 31.12.2022г.Съдът е приел,че дори и ищецът да е упражнявал фактическата власт върху процесната част от имота с намерение за своене,което обаче е останало недоказано по делото,то с оглед спирането на давността с горепосочената разпоредба на закона в негова полза не е текла придобивна давност за периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г.,когато същата е спряна съгласно изискването на член 79,ал.1 ЗС.Съдът е отбелязъл,че показанията на свидетелите са противоречиви и от същите не може да се установи точното местоположение и граници на ползвания от ищеца имот,което в случая е приел за ирелевантно по изложените по-горе съображения.В резултат на това, съдът е стигнал до извода,че в полза на ищеца не е изтекла придобивна давност и той не е станал на това основание собственик на частта от имот пл.№**** в кв.24 а по плана на [населено място] от 1967г. с площ 126 кв.м,която част попада в процесния имот №328 в кв.60 по плана от 1983г.,участващ в парцел ****-за кооперативен пазар по плана на [населено място] от 1983г.,изменен с с Заповед А-215 от 09.05.2013г.Наред с това,съдът е посочил,че ответниците,в качеството им на наследници на С. Ю. Д. са подали заявление №22/07.01.1992г. за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ т.16 от което-нива от 2 дка в м.”Р.”,който имот им е признат за възстановяване с Протокол №709/07.06.1993г. и възстановен с Решение №12527/1.9.03.2013г. като имот в урбанизирана територия с пл.№****в кв.60 с площ 974 кв.м.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В точка първа от изложението си,касаторът формулира въпроси в два пункта,първият от тях се отнася до това- вписването на името му като собственик на имота в имотния регистър представлява ли доказателство за придобиване на правото на собственост от наследодателя на касатора въз основа на давностно владение?,а във втория пункт се посочва като правен въпрос-какво е правното значение на отписването от актовите книги на УПИ ****-незастроен парцел за пазар от 2600 кв.м в кв.60 на .Б. и с него прекратява ли се забраната да придобиавне на имота по давност?,без да се визира от касатора коя от конкретните две хипотези за допускане на касационно обжалване има предвид последния,както и в подкрепа се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК, и не се позовава на никаква съдебна практика на ВКС.
Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно в изложението си по член 284,ал.3 ГПК,правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тези въпроси са неотносими към същите и не са обусловили правните изводи на съда по делото.
В точка втора от изложението си касаторът твърди,че не е изяснено от съда съществуващо според последния явно противоречие между официални свидетелстващи документи- сочените две скици и едно удостоверение,издадени от [община],във връзка с което формулира като правен въпрос-при очевидно противоречие между номерата на имотите,отразени в официалните документи,издадени от Община Д. и отразените номера на имотите в скиците на вещото лице,длъжен ли е съдът да обоснове защо се кредитира СТЕ,а не официалния документ,като изрично отбелязва че експертизата на вещото лице не е оспорена,а съдът според касатора следвало да събере допълнителна информация за тези факти.
Този въпрос също така не е правен по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,отново се свързва с касационни оплаквания от страна на касатора по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
В точка три от изложението си касаторът формулира въпроси във връзка с реституцията на имота на ответниците,с посоченото решение на ПК-дали е следвало съдът да осъществени косвен съдебен контрол върху същата,както и за значението на признанието на иска от част от посочените двама ответници,и споразумителния протокол за имотни граници от 2009г.,които въпроси също не са обусловили правните изводи на съда по делото,тъй като съдът е отхвърлил иска не защото е осъществена реституция за ответниците по реда на ЗСПЗЗ,а защото е приел,че поради предвиденото в посочените разпоредби на закона касаторът,респ.неговия наследодател не е могъл да придобие правото на собственост върху имота по давност поради неговия статут-държавна собственост,както и невъзможността в по-късен период такава да тече спрямо процесния имот,част от урегулиран працел І-за кооперативен пазар по плана на [населено място].
С оглед изложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №184/17.05.2018г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№100/2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: