О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 15.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3619/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
М. С. М. от гр. Г. е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Окръжен съд – Габрово по гр. д. № 98/2008 г., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След преценка по чл. 288 ГПК касационният съд установи следното:
Габровският районен съд с решение от 28. 3. 2005 г. по гр. д. № 1452/2004 г. е отхвърлил е отхвърлил като неоснователни исковете на М. М. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му по заповед от 17. 8. 2004 г. на управителя на „М” Е. , гр. Б., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ. Решението е оставено в сила от Габровският окръжен съд с решение от 10. 6. 2008 г. по гр. д. № 98/2008 год.. Въззивният съд се е съобразил с указанията на ВКС , дадени в решението му от 4. 4. 2008 г. по гр. д. № 1894/205 г., с което е било отменено първото въззивно решение на Габровския окръжен съд по настоящото дело.
Жалбоподателят М. счита, че са налице основанията за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като се позовава на задължителната практика на ВКС и на решения на отделни състави на касационния съд, копия от които са приложени към жалбата. По настоящото дело, обаче, това позоваване е неотносимо, тъй-като липсва основното изискване, предвидено в чл. 280 ал. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по съществен правен въпрос да е в противоречие със съдебната практика или да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С решението от 10. 6. 2008 г. Габровският окръжен съд е изложил съображения по всички спорни въпроси, поставени от ищеца във връзка с предявения от него иск за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение. Прието е, че заповедта за уволнението му е връчена на 17. 8. 2004 г.,при документиран и неоспорен от него отказ да я получи, поради което е оставено без последствие твърдението му, че получил заповедта на 30. 8. 2004 г., когато той фактически е пожелал да вземе екземпляр от заповедта. Въззивният съд е преценил доказателствата по делото и изложил съображения, че дисциплинарното уволнение на ищеца е наложено за увреждане на поверения му служебен автомобил при ПТП, причинено от неправилна маневра на ищеца, че този инцидент е в извънработно време и пребиваването на ищеца с автомобила на мястото на произшествието не е било свързано с възлагане на извънредна работа от работодателя, което показва, че използването на служебния автомобил от М. е за негови лични цели. По този въпрос въззивният съд е посочил липсата на доказателства, че М. е извършвал служебна работа, като особено е подчертано, че пътният лист за датата на произшествието е съдържал само подписа на М. и в него не е описан съответния маршрут, данни за извършения курс и пътният лист не е заверен от съответното длъжностно лице на работодателя. Решаващият съд е направил изводи относно щетите на работодателя в резултат на пътния инцидент с автомобила, поверен на М. и изложил съображения относно съизмеримостта на наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение” и извършеното дисциплинарно нарушение. В този смисъл, изводите и решението на въззивния съд са изцяло в съответствие със съдебната практика, включително и с приложените от жалбоподателя съдебни решения.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд от 10. 6. 2008 г. по гр. д. № 98/2008 год..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: