О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 15.01. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 6 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Ц. И. от гр. С., чрез пълномощника й адв. И от АК-София, против въззивно решение от 21.02.2008 г., постановено по гр.д. № 3705/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-В с-в, с което е оставено в сила решение от 31.07.2006 г. по гр.д. № 5847/2005 г. на Софийски районен съд, 40 с-в, с което са отхвърлени предявените искове от И. Ц. И. срещу Д. агенция за м. и с. , гр. С., с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗоД/.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и прилага съдебни решения, както следва : решение от 09.07.2004 г. по гр.д. № 1969/2004 г. на Софийски районен съд, 45 с-в, решение от 12.04.2005 г. по гр.д. № 904/2004 г. на Софийски районен съд, 42 с-в, решение от 13.08.2004 г. по гр.д. № 2164/2004 г. на Софийски районен съд, 27 с-в, както и решение на Е. съд по правата на човека в С. от 06.07.2005 г. по дело “Н”, за които счита, че имат доказателствена сила по основанието за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. агенция за м. и с. гр. С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането й, тъй като не е налице релевираното касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като по същество я оспорва като неоснователна – не са налице касационните основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от И. Ц. И. срещу ответната агенция искове, с правно основание чл. чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗоД, за установяване наличието на пряка дискриминация, основана на признак “пол”, за осъждане на ответника да преустанови това нарушение, както и за осъждането му да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, са неоснователни.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос е за равното третиране на половете в сферата на заетост и условията на труд, в т.ч. и заплащането, нарушени с действията на М. на м. и с. , чийто правоприемник е ответната агенция, а същественият процесуалноправен въпрос е за доказателствената тежест, предвид оборимата презумпция на чл. 9 ЗЗоД, който прехвърля тежестта на доказване на ответника, които въпроси са съществени и по които липсва трайно установена съдебна практика, предвид обстоятелството, че приложимия Закон за защита от дискриминацията е сравнително нов.
Налице е решен от въззивния съд материалноправен въпрос, който е съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, както и съществен процесуалноправен въпрос, свързан с разпределянето на доказателствената тежест между страните, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящата инстанция намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставените материалноправен и процесуалноправен въпрос са съществени и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото тъй като по приложението на разпоредбите на Закона за защита от дискриминацията, който е сравнително нов закон, няма установена трайна съдебна практика. В тази връзка следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, както и при приложението на нови закони, по които липсва трайно установена съдебна практика, какъвто е настоящият случай.
Жалбоподателят не дължи заплащането на държавна такса за касационното производство, предвид разпоредбата на чл. 75 от Закона за защита от дискриминацията, според която за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.02.2008 г., постановено по гр.д. № 3705/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-В с-в.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: