О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .233
гр. София, 27.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1125 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Х. от гр. Р., приподписана от процесуалния му представител адв. Хр. А. срещу решение № 154 от 16.07.2009г. по в. гр. д. № 268/2007г. на Апелативен съд Велико Търново, с което са оставени в сила решение № 1/14.02.2007г. и допълнително решение № 28/23.03.2007г., двете по гр. д. № 586/2004г. на Окръжен съд Русе. С първоинстанционните решения са отхвърлени исковете, предявени от Е. П. Х. от гр. Р. срещу „К” АД, гр. Р., понастоящем в несъстоятелност за заплащане на сумата 25 998,06 щ. д., представляваща сбор от сумите 14 973,62 щ. д. и 11 024,44 щ. д., всяка от които формирана като 4% неустойка върху главниците по записи на заповед от 04.07.2000г. и 06.10.2000г. за периода 04.07.2001г. – 05.05.2004г. и 06.04.2001г. – 05.05.2004г., и ищецът е осъден да заплита на ответника сумата 600 лв. – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на дадените от Председателя на ТК на ВКС и Великотърновски апелативен съд указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба с оглед императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът обосновава допускането на касационно обжалване със следното: решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС; съдебният състав не е анализирал и не е съпоставил доказателствата по делото с изискванията на чл. 22 и сл. ГПК за отвод на съдиите; неправилно, в нарушение на съдопроизводствените правила и при проявено пристрастие въззивният съд не е допуснал исканите от касатора доказателства; в нарушение на чл. 271 и сл. ГПК съдът е влошил положението на касатора като жалбоподател, като не е съобразил, че решението се обжалва само от ищеца, но не и от ответника; в нарушение на чл. 294 ГПК Великотърновски апелативен съд не е изпълнил дадените от ВКС с акта по ч. гр. д. № 48/2009г. указания задълбочено и изчерпателно да извърши проверка по становището на синдика М. Д. ; решението е необосновано.
Ответникът „К” АД, в несъстоятелност, гр. Р. чрез особения си представител адв. Д оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, нито основания за обявяване на решението за нищожно. Релевира доводи, че решението е допустимо, правилно, законосъобразно, обосновано и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.
Синдикът на „К” АД, в несъстоятелност, гр. Р. оспорва касационната жалба. Поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отхвърли иска за заплащане на неустойка върху главницата по запис на заповед от 06.04.2001г., въззивният съд е приел, че документът за сумата 3 379 щ. д. не е запис на заповед и въз основа на него за дружеството-ответник не е възникнало менителнично задължение за заплащане на посочената сума, както и на неустойка в размер 4% месечно, считано от 06.04.2001г., тъй като не е налице един от задължителните реквизити на записа на заповед съгласно чл. 535, т. 6 ТЗ – в него се съдържат две различни дати на издаване, поради което е приел, че действителната дата на съставяне на документа не е известна.
Направен е извод, че по делото не са установени и каузалните отношения между страните, за чиято цел е издаден „записът на заповед“ – не са представени доказателства, установяващи, че Е. П. Х. е дал в заем на „К“ АД сумата в размер 3 379 щ. д.
За да отхвърли иска за заплащане на неустойка върху главницата по запис на заповед от 04.07.2000г., въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че ищецът не е установил предявяване на записа на заповед за плащане на представител на дружеството – ответник. Поради това решаващият съдебен състав е направил извод, че ответникът не е изпаднал в забава, поради което не дължи сумата 14 973,62 щ. д. – договорена неустойка в размер 4% месечно върху главница 5 073 щ. д. Поради липса на предявяване на записа на заповед длъжникът е изпаднал в забава от деня на предявяване на иск против него.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Проверката за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се извършва на база релевираните от касатора основания и доводи.
Въпросът дали съдебният състав или негов член е следвало да си направи отвод по делото не касае действителността и допустимостта на решението. Едно решение е нищожно, когато не е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, когато е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма или не е подписано, а е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, например ако е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, или ако съдът е бил десезиран. Ако са налице основания за отвод и той не е направен, пристрастността би могла да повлияе на правилността на крайния съдебен акт, което е основание за касационно обжалване, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Инвокираните от касатора в касационната жалба и допълнително представено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК доводи и оплаквания за незаконосъобразност на решението, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляват основания за касирането на обжалвания съдебен акт по чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът дали съдът неправилно не е допуснал исканите от ищеца доказателства е свързан със задължението на съда при направено доказателствено искане да прецени относимостта, допустимостта и необходимостта от събиране на исканите доказателства. В настоящия случай при произнасяне по доказателствените искания въззивният съд е извършил тази преценка.
По отношение на оплакването, че в нарушение на чл. 271 и сл. ГПК съдът е влошил положението на касатора като жалбоподател, като не е съобразил, че решението се обжалва само от ищеца, но не и от ответника, следва да се отбележи, че е неоснователно. От една страна, приложение намира разпоредбата на чл. 208 и сл. ГПК /отм./ на основание § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК, а не чл. 271 и сл. ГПК. От друга страна, при постановяване на въззивното решение Великотърновски апелативен съд се е съобразил с факта, че първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, и в изпълнение на правомощията си на въззивна инстанция е разгледал исковете по същество, като е обсъдил всички относими доказателства, възражения и доводи на страните. В този смисъл решението е постановено при спазване на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради това, че в нарушение на чл. 294 ГПК, респективно на чл. 218з ГПК /отм./ Великотърновски апелативен съд не е изпълнил дадените от ВКС с акта по ч. гр. д. № 48/2009г. указания задълбочено и изчерпателно да извърши проверка по становището на синдика М. Д. С определение № 57/13.02.2009г. по ч. т. дело № 48/2009г. ВКС, ТК, Първо отделение е отменил определение от 16.04.2008г. на Великотърновски апелативен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 268/2007г. и е върнал делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото Великотърновски апелативен съд е продължил съдопроизводствените действия и е решил спора по същество с постановеното въззивно решение – предмет на настоящата касационна жалба.
Релевантните за спора материалноправни въпроси за задължителните предпоставки на записа на заповед, следва ли да бъде предявен за плащане запис на заповед, в който са включени изразите „без протест“, „без предявяване“ и установяване на каузалното основание, за чието изпълнение е издаден записът на заповед са решени в съответствие със задължителната и трайноустановена практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по тълк. дело № 1/2004г., която е в смисъл, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, но предявяването за плащане е предпоставка за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 16.07.2009г. по в. гр. д. № 268/2007г. на Апелативен съд Велико Търново, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.