О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр.София, 24.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 953/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на О. д. на МВР- П. , чрез юрисконсулт Е. Г. срещу решение №96/17.07.2009г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 150/2009 г., с което е оставено в сила решение №599 от 16.12.2008г. по гр.дело №324/2006г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му срещу “М” О. , гр. С. поради извършено прихващане с насрещно вземане на ответника. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението относно извършеното съдебно прихващане до размера на по-малката сума, с молба решението да бъде отменено и постановено друго, с което бъдат уважени предявените от касатора искове. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответната страна ““М” О. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата, които в случая визират две хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за основателно искането на ответника за съдебно прихваща с дължимите от него на ищеца суми от 12 923.84 лв. за ползването на 54.25 кв.м. помещения, намираща се в административната сграда на ОД “П” в гр. П. за времето от 1.03.2001г. до 31.07.2006г. , на сумата от 4202.42 лв. мораторна лихва, на сумата от 1493.01 лв. представляваща цената на консумирана ел. енергия за посочения период от време и мораторна лихва върху сумата от 443.62 лв. със сумата от 20 129.25 лв. представляваща цената на извършени в имота подобрения за времето след изтичане на договора за наем, до размера на по-малката от двете суми. Ответникът не е обжалвал решението в частта, с която са приети за основателни исковете на ищеца. При разглеждане на делото пред първата инстанция е направил възражение за съдебно прихващане със цената на извършените от него в имота подобрения и ремонтни работи на обща стойност 20 129.25 лв.
Касаторът счита в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че решението на въззивния съд досежно извършеното съдебно прихващане противоречи на решение №1176/69г. І о. на ВС относно основния за спора въпрос допустимо ли е прихващане с неликвидно вземане, каквото е това на ответника. Доколкото касаторът се позовава на отделно решение на ВС, то основанието му са достъп до касация следва да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно чл.221, ал.2 ГПК отм., аналогичен на чл.298, ал.4 ГПК, силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростира и по отношение на разрешените с него възражения за подобрения и прихващания. В т.6 на ТР №1/4.01.2001г. на ОСГК се прие, че ако насрещното вземане, с което се прихваща е неликвидно защото е спорно, чрез възражението за прихващане ще се установи компенсируемостта на насрещните вземания след установяване на тяхното съществуване и ефекта на прихващането ще се прояви след влизане в сила на решението. С оглед на даденото разрешение в ТР решението на въззивния съд не противоречи на съдебната практика. Когато уважаването на иска на ищеца не зависи от претендираните от ответника насрещни права, те не могат да бъдат заявени с възражение, а само с насрещен иск. Ответникът не може да предяви права за извършени от него подобрения в чужд имот чрез съдебно възражение за прихващане при предявен от ищеца установителен или ревандикационен иск за собственост, ако е държател или недобросъвестен владелец, тъй като няма право на задържане.
По поставения от касатора въпрос не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са изложени аргументи за приложимата правна норма, която се нуждае от тълкуване защото е неясна, непълна или пък трябва да се изостави една съдебна практика и създаде нова, в които случаи разрешеният от съда правен въпрос би попаднал в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по поставените от касатора правни въпроси: каква трябва да бъде формата на сделката за извършване на СМР, тогава когато възлагането на работата трябва да бъде извършена при условията на ЗОП или Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и допустими ли са свидетелски показания за доказването им, липсва произнасяне от съда по тези въпроси с оглед на приетото, че основанието за претендирането им е неоснователно обогатяване, а не договор за обществена поръчка, поради което поставените въпроси не са обусловили крайните му изводи по съществото на спора, т.е. отсъствието й е достатъчно основание да се откаже допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №98/17.07.2009г., постановено по гр.д. №150/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: