О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
[населено място], 12.03.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1906/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 605 от 25.03.2015г. по т. д. № 2858/2014г. на Апелативен съд – София, в частта, в която след частична отмяна на решение № 4 от 09.02.2012г. по т. д. № 144/2011г. на Софийски градски съд [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл. 193, вр. чл. 208, вр. чл. 207, ал. 2 КЗ, сумата от 60 690 лева, представляващо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за застрахователно събитие, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2011г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 1 681.05 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата за времето от 14.10.2010г. до 19.01.2011г.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковете. Претендира се присъждане на направените разноски пред трите инстанции.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, съответно касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на понесените в настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивното решение е постановено след връщане делото от ВКС за ново разглеждане. В мотивите на отменителното решение № 86 / 18.07.2014г. по т.д. № 2230/2013г. на ВКС по обусловилия касацията материално правен въпрос е прието, че оставянето на регистрационния талон в откраднатото МРС, обект на застраховка „Каско на МПС”, при настъпване на застрахователното събитие – кражба не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по см. на чл.211, ал.2 КЗ и като такова не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 КЗ. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да бъдат събрани доказателства за конкретния размер на намаленото обезщетение, дължимо в хипотеза на чл.207, ал.2, пр. второ КЗ /отм./, вкл. и чрез назначаване на специална експертиза за определяне на обичайния процент на намаление на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно практиката на застрахователните компании в подобни случаи.
При повторното разглеждане на спора, въззивната инстанция е приела, че страните по делото са били обвързани от валиден застрахователен договор, с оглед изрично посоченото начало на действие на договора за имуществено застраховане в застрахователната полица – 04.11.2009г., по силата на който застрахователят се е задължил да покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума, настъпилите за застрахования имуществени вреди, както и че в срока на действие на застрахователния договор се е реализирало застрахователното събитие и за застрахователя е възникнало задължението да обезщети застрахования за причинените му от събитието вреди до размера на уговорената в договора застрахователна сума. Съдът е приел, че фактическият състав, пораждащ правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение, включва виновно неизпълнение на предвидени в договора и закона задължения от страна на застрахования и пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или с неговото реализиране, поради което следва да се приеме, че при изпълнение на тези задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Доказването на този фактически състав, в частност на причинната връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, е в тежест на застрахователя. Нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на автомобила в него, изрично предвидено в договора, може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, но настъпването на застрахователното събитие не е следствие от това неизпълнение, обаче е от естество да осуети евентуалната възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи. Въз основа на това въззивният съд е направил извод, че застрахователят следва да отговаря за заплащане на застрахователно обезщетение по процесния договор в намален размер.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът поставя следните правни въпроси: „/1/Следва ли посочването на началото и края на застрахователното покритие в полицата, направено съгласно императивното изискване на чл.184, ал.3, т.4 КЗ, да означава, че страните са уговорили „друго” по смисъла на чл.187 КЗ?; /2/ Дължи ли застрахователят по доброволна имуществена застраховка „Каско” изплащане на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие, по волята на страните изначално /при сключване на застраховката/, изрично (фактическият състав на конкретната хипотеза е точно и ясно визиран) и надлежно (писмено уговорено в Общите условия, които са неразделна част от договора за застраховка) е изключено от застрахователното покритие (раздел VI „Специални изключения”, т.12.6 от Общите условия), като горните обстоятелства са безспорни между страните и категорично доказани в хода на съдебното производство?; /3/ Следва ли чл.211, т.2 КЗ да намира приложение и при уреждане на застрахователните правоотношения между страните във връзка със събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователното покритие по волята на страните?; /4/ Какви са критериите, които следва да се вземат предвид, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при условията на чл. 207, ал. 2, изр. 2-ро КЗ?”.
Първият формулиран въпрос не покрива общия критерий за допускане на касационния контрол. Въпреки, че въззивният съд е изложил мотиви относно началният момент на действие на договора, позовавайки се на изричното посочване в застрахователната полица, кога договорът влиза в сила в отклонение на чл.187 КЗ, решаващият състав се е аргументирал и с липсата на такова релевирано възражение от застрахователя при отказа за заплащане на обезщетението. Освен това, по арг. на чл.295, ал.1 ГПК, доколкото посоченият материалноправен въпрос е следвало да бъде предмет на разглеждане при първото касационно обжалване, и предвид на това, че в рамките на първото касационно производство ВКС е приел, че застрахователното обезщетение е дължимо, но в намален размер, въпросът за недължимостта на обезщетението, вкл. поради не влизане в сила на застрахователния договор, не може да бъде разглеждан във връзка с допускане на касационното обжалване след повторното разглеждане на спора от въззивния съд.
Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода по конкретното дело по смисъла на разясненията в т.1 от ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел, че застрахователното събитие – противозаконно отнемане на МПС, не е изключено от покритие с клаузите на ОУ. Ето защо, втори и трети въпрос, основаващи се на противното твърдение, че настъпилото събитие е изключено от застрахователно покритие по волята на страните, не са предопределили изхода на спора и не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Нещо повече, решаващите мотиви на съда са свързани с разграничението, което същият е направил за разликата в предпоставките за намаление на застрахователното обезщетение по чл.207, ал.2, пр. второ КЗ /отм./ и за отказа за заплащането му по чл.211 КЗ /отм./, базирайки се на дадените му задължителни указания от ВКС по чл.294, ал.1 ГПК, и приемайки, че в конкретния случай застрахователното събитие не е следствие от неизпълнението на задължението от застрахования. По последния въпрос въззивната инстанция също е съобразила дадените й от касационния съд указания по приложението на чл.207, ал.2, пр. второто КЗ /отм./ за определяне на намалението на размера на обезщетение на базата на обичайния процент за това чрез назначаване на специализирана експертиза, поради което въпросът не може да предпостави допускането на касационното обжалване.
Доколкото поставените въпроси не предпоставят наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълкд. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, това освобождава съда от задължението да изследва наличието на конкретно поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1-т. 3 ГПК.
Въпреки изхода на спора, на ответника по касацията не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като не се доказва такива да са направени.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд,
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 605 от 25.03.2015г. по т. д. № 2858/2014г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.