Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
1547_14_opr_288_partage_superfixio.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 14.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1547 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Й. Я. и В. Я. Я. срещу въззивно решение № 4272 от 24.10.2013 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 706 /2013 г., с което е потвърдено решение № 317 /23.11.2012 г. по гр.д. № 598 /2012 г. на Петричкия районен съд, с което е оставен без разглеждане иск за съдебна делба на право на строеж върху УПИ в [населено място], индивидуализиран в решението и е отхвърлен иск за делба на двуетажна масивна жилищна сграда, в същия УПИ.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Р. Н. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна Р. А. С. не е подал отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по първа фаза на делбено дело, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното :
По иска за делба на право на строеж: В случая надстрояването е реализирано през 1968 г. и в този смисъл иска за делба е безпредметен. По иска за делба на четирите жилищни апартамента, мазе и таван: През 1949 г. е извършена продажба от собственика на дворното място на 1 /2 ид.ч. на неговия брат. През 1954 г. двамата съсобственици са сключили договор за учредяване на етажна собственост и са станали собственици на индивидуални жилища. През 1968 г. двамата съсобственици са надстроили, като всеки е станал собственик на още по едно жилище. Така в съсобственото дворно място е изградена една двуетажна жилищна сграда с четири самостоятелни жилища в режим на етажна собственост. По силата на договора за етажна собственост от 1954 г. жилищата на първия етаж принадлежат на отделните съсобственици на УПИ. Всеки от индивидуалните собственици е станал собственик и на построения от него обект на втория етаж, т.к. всеки е реализирал строителство в съответствие със строителните книжа и е надстроил собственото си жилище, обособявайки самостоятелно второ жилище. По силата на договор за дарение част от съсобствениците (наследници) са станали изключителни собственици на жилища. През 1998 г. двамата ищци са признати за собственици на западната двуетажна жилищна сграда. Крайният извод е, че не е налице съсобственост върху жилищната сграда, поради което искът за делба е неоснователен. Извън изложеното въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционния по реда на чл.272 ГПК, който е приел, че с договора за учредяване на етажна собственост от 1954 г., извършен с нотариална заверка на подписите, е извършена делба на сградата и е съобразил и извършените след този договор правни сделки във формата на нотариални актове, като е приел, че с тях е съблюдавано поделеното право на собственост, както и е съобразил и констативните нотариални актове (за самите ищци от 1998 г.),, по силата на които страните по делото се легитимират като собственици на отделните жилищни обекти.
Жалбоподателите извеждат въпроси, за които не обосновават наличието на предпоставките по т.1,т.2 и т.3 от чл.280,ал.1 ГПК:
1. Представлява ли доброволна делба договорът от 1954 г., сключен между праводателите на страните, за учредяване на етажна собственост, като се има предвид, че към момента на сключване на договора сградата е изградена като един жилищен етаж – еднофамилна къща с четири стаи за живеене с общо антре и общ вход и не са били обособени две самостоятелни жилища в противоречие с § 34 ППЗПИНМ.
2. Ако се приеме, че с договора от 1954 г. за учредяване на етажна собственост е извършена делба, може ли да се приеме, че за надстрояването на втория етаж не е необходимо да се учредява суперфиция и по силата на делбата бъдещите два индивидуални обекта на собственост са собственост на обектите на първия етаж. Твърди се, че изводът на съда за това е в противоречие със строителните правила и норми към този момент – ЗПИНМ и ППЗПИНМ, както и с по-късно действащите норми.
3. Може ли да се приеме, че правото на строеж е реализирано, след като правото на строеж включва и правото на надстрояване, т.к. планът на [населено място] предвижда и право на надстрояване на още един жилищен етаж.
4. следва ли делото де са прекратява в частта относно правото на строеж или това е недопустимо, а съдът следва да се произнесе по съществото на искането.
Изведените въпроси не пораждат съмнение за недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Извън това и при липсата на обосновка за наличие на една от трите специални предпоставки на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК (особени основания за допускане на касационно обжалване) съгласно приетото с ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС (изведените въпроси да са разрешени в противоречие със задължителната практика на съдилищата или практиката по отделни казуси или че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както е уточнено в т.4 от ТР 1 /2010), следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Към това може да се добави, че доколкото във въпросите се съдържат доводи за неправилност (необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон) на въззивното решение, с ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС беше прието, че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение (по чл.281,т.3 ГПК) и че проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като (ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, а не в производството по допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не са поискали присъждането на разноски, нито са представили списъци и доказателства за извършени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4272 от 24.10.2013 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 706 /2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.