О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 15.04.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№344 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №132/10.06.15г. по в.гр.д.№ 266/2015г. на Окръжен съд Шумен е обезсилено на основание чл.233, изр.3 ГПК решение №22/27.01.15г. по гр.д.№596/2014г. на Районен съд Нови Пазар, в частта по иска с правно основание чл.37 ЗН, с която е отменено извършеното от Г. Е. в полза на С. М. отчуждаване на подарения недвижим имот, представляващ дворно място и къща в [населено място] дол. Първоинстанционното решение е отменено в частта по исковете с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и чл.69, ал.1 ЗН и е постановено ново, с което исковете са уважени по начин, различен от приетия от първоинстанционния съд. Намалени са даренията, извършени от общия наследодател В. Е. Я. в полза на дъщеря му Г. В. В. и сина му Г. В. Е.; възстановена е запазената част на ищцата Е. В. В. в размер на 1115,03лв., накърнена с дарението в полза на Г. В., както и запазената и част в размер на 2945,47лв., накърнена с дарението в полза на Г. Е.. Допусната е делба на две ниви в землището на [населено място] дол, [община] – нива с площ от 15,001дка, местността „А.“ и нива от 14,141 дка в местността „Л. ниви“, при квоти 1/18,69 за Е. В. и 1/1,056 за Г. В.. Допусната е делба на две ниви в землището на [населено място] дол, [община] – нива от 37,000 дка, местността „Могилата“ и нива с площ от 34,999 дка в местността „К. аркасъ“, при квоти 1/17,47 за Е. В. и 1/1,06 за Г. Е..
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на даренията, извършени от общия наследодател В. Е. Я. в полза на две от децата му Г. Е. и Г. В.. Формирал е маса по чл.31 ЗН, в която, освен чистия актив при откриване на наследството и стойността на оспорените дарения на недвижими имоти в полза на Г. Е. и Г. В., съдът е прибавил дарените в полза на ищцата в периода 1975-1976 г. парични суми в общ размер на 5000 лв. Счел е, че тъй като наследството е открито на 05.07.1999г., след влизане в сила на Закона за деноминацията на лева /ЗДЛ/, сумата не може да се включи в масата по чл.31 ЗН като абсолютна стойност, нито пък да се деноминира, затова следва да се използва друг съизмерител на действителната стойност на това дарение. Позовал се е на практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №68/15.04.2014г. по гр.д. №5825/2013г. на ВКС, първо гражданско отделение, в което се приема, че за подобни хипотези се прилага обективният критерий, използван в §1, т.3 ЗОПДИППД. Изчислил е, че към 1975 – 1976г. въпросните 5000лв. се равняват на 63 минимални работни заплати, а към момента на приемане на Закона за деноминация на лева и съответно – към момента на откриване на наследството, това съответства на 9 983лв. Тази сума съдът е включил в масата по чл.31 ЗН, а след това я е съобразил при прихващане на направеното в полза на ищцата дарение, с оглед преценката каква е действителната стойност на накърнената и запазена част от наследството. На следващо място съдът е приел, че за възстановяване на запазената част на ищцата не е необходимо да се отменя по реда на чл.37 ЗН извършеното от Г. Е. разпореждане с подарения имот – дворно място и къща в [населено място] дол, тъй като в полза на Г. Е. има дарени и други имоти, чиято стойност е достатъчна за попълване на запазената част на ищцата. Добавено е и това, че пред районния съд процесуалният представител на ищцата е направил отказ от иска по чл.37 ЗН, затова постановеното решение по този иск е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Съдът е приел, че даренията в полза на Г. и Г. следва да бъдат намалени съразмерно, с оглед попълване на запазената част на ищцата и след съответни изчисления е определил сумите на намаленията и квотите, при които следва да се допусне делба на дарените имоти.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. В. В.. Жалбоподателката счита, че решението, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска по чл. 37 ЗН, е недопустимо. Въззивният съд погрешно е приел, че в съдебно заседание на 14.05.2015г. е заявен отказ от този иск. Изявлението на процесуалния й представител изразявало нейното желание за отмяната на разпореждането на Г. Е. в полза на третото лице само ако стойността на другите дарени на този наследник имоти се окаже недостатъчна за попълване на запазената и част. На второ място жалбоподателката поддържа, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение, като не обсъдил своевременно въведеното от нея възражение срещу твърденията на ответниците за извършено в нейна полза дарение на парична сума от 5000лв. Възразява и по начина, по който съдът актуализирал тази сума към момента на откриване на наследството. Иска обезсилване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.37 ЗН, неговата отмяна в останалата част и връщане на делото за ново разглеждане.
В изложението към жалбата се обосновава становището за недопустимост на въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение по чл. 37 ЗН. Жалбоподателката счита, че това е порок, който обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част. По останалите искове се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК по следните въпроси:
1.За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички твърдения и възражения на страните, да обсъди всички доказателства и даде разрешение по предмета на делото, като се мотивира.
По този въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 157/08.11.2011г. по т.д.№ 823/10г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 134/20.12.13г. по т.д.№ 34/13г. на ВКС, ІІ ТО и решение №62/06.04.15г. по гр.д.№5310/14г. на ВКС, ІІI ГО.
2. Когато преобразуващото право по чл.30, ал.1 ЗН възникне след влизане в сила на Закона за деноминацията на лева, стойностите на извършените по-рано дарения, включени в масата по чл. 31 ЗН, деноминират ли се или се преизчислява техният размер, съобразно обективен критерий?
По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие на обжалваното решение и решение № 58/22.02.05г. по гр.д.№ 697/04г. на ВКС, I ГО; решение №782/05.12.05г. по гр.д.№568/05г. на ВКС, І ГО; решение № 676/13.01.10г. по гр.д.№ 2179/08г. на ВКС, ІІ ГО и решение № 711/08.11.04г. по гр.д.№ 380/04г. на ВКС, І ГО; както и с решение № 68/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2013г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производството Г. Е. и Г. В. изразяват становище за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата.
К. Е., по отношение на когото производството по делото е прекратено с влязло в сила определение на първъинстанционния съд, също е подал становище за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо в частта, с която се обезсилва първоинстанционното решение по чл.37 ЗН. Недопустимо е съдебно решение, постановено по иск, по който има направен валиден отказ от иска. Когато обаче въззивният съд обезсили първоинстанционно решение поради погрешна преценка, че то е постановено при условие на направен отказ от предявения иск, това решение на въззивния съд не е недопустимо, а неправилно. Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд следи служебно само за нищожност и недопустимост на въззивното решение, но не и за неговата неправилност. Затова, без изрично поставен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с тази неправилност и без обосноваване на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, той не може да допуска касационно обжалване. Отделно от това, жалбоподателката няма правен интерес да атакува въззивното решение по чл.37 ЗН, тъй като, в съответствие с нейното желание, изразено пред първоинстанционния съд, както и в съответствие с чл.37 ЗН, тя получава възстановяване на запазената си част от наследството от другото имущество на надарения.
Не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 по поставените въпроси.
Обжалваното решение не противоречи на посочената от жалбоподателката практика на ВКС във връзка със задължението на въззивния съд да се произнесе по всички твърдения и възражения на страните и по относимите доказателства. Действително, той неправилно е схванал, че ищцата /жалбоподател в настоящото производство/ оспорва само начина, по който сумата от 5000лв. ще се включи в масата по чл.31 ЗН и дали тя трябва да бъде деноминирана или не. Не е обсъдено изрично становището и, че въобще не е получавала такова дарение. Това нейно становище обаче няма доказателствена стойност и необсъждането му от въззивния съд не представлява съществено процесуално нарушение, а оттук – действие в противоречие с цитираната практика на ВКС. По делото са събрани убедителни доказателства за това дарение – показанията на свидетелката Е. Е., съпруга на другия син на общия наследодател – К. Е., по отношение на когото производството за делба е прекратено. Свидетелката знае за тези дарения от своя свекър /дарителят В. Е./ и от свекърва си, знае и за какви цели са били давани сумите. Показанията и са обективни, тъй като тя не е заинтересувана от изхода на делото, доколкото нейният съпруг нито е получавал дарения от родителите си, нито иска възстановяване на запазената му част от наследството, накърнена с даренията в полза на брат му Г. и сестра му Г.. Чрез тези показания свидетелката няма да получи лична облага или облага в полза на съпруга и. И на последно място – показанието, че част от дарената сума е послужила за доплащане на апартамента на съпруга на ищцата, получен като обезщетение за отчужден имот, не се опровергават от представения констативен нотариален акт, в който изрично е посочено, че за доплащане на апартамента са вложени сумите от 4828 лв. – собствени средства и разрешен заем от 6000лв. Документът няма удостоверително значение за произхода на собствените средства и не може да се възприема по поддържания от жалбоподателката начин, че това са били лични средства на съпруга и.
Няма противоречива практика на ВКС по втория въпрос. Единствено решение № 68/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2013г. на ВКС, І ГО, дава отговор на въпроса по какъв начин се включва дарение на парична сума в масата по чл.31 ЗН, ако наследството е открито след Закона за деноминация на лева. В останалите решения, представени от жалбоподателката, не се разглежда този въпрос, затова те са неотносими към спора по настоящото дело. Обжалваното въззивно решение е съобразено с решение № 68/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2013г. на ВКС, І ГО, затова в случая не възниква и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №132 от 10.06.15г. по гр.д.№ 266/2015 г. на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Е. В. В. от [населено място], [улица], №45, ет.4 да заплати на Г. В. Е. от [населено място], [улица], вх.2, ет.7, ап.35 и Г. В. В. от [населено място], [улица], ет.9, ап.44, сумата от 400 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: