О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 234
гр. София,17.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17 април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4034/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. И. Ю. от [населено място] срещу решение № 115913.06.2013 на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №465/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 7426 /13.11.2012 г. по гр.д. № 11645/2009 на СГС, ГК, с което е отхвърлен искът на касатора срещу H. AУТО Л. Е. –гр. С. за сумата от 41 634,23 лева-заплатени вноски по договор за финансов лизинг , сключен между страните по делото на 25.04.2005.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба счита , че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Претендира присъждане в негова полза на съдебните разноски за настоящата инстанция в размер на 1539,22 лева-платено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на касатора срещу H. AУТО Л. Е. –гр. С. за сумата от 41 634,23 лева-заплатени вноски по договор за финансов лизинг , сключен между страните по делото на 25.04.2005 г., съдът се е обосновал с доказаното частично неизпълнение на задълженията на лизингополучателя-ищец към ответното дружество за заплащане на лизинговите вноски относно ползването на лизинговата вещ автомобил „Тойота Авенсис”. Плащанията са преустановени след 01.08.2008 г. , а през м. август 2009 г. фактическата власт върху автомобила е преминала върху лизингодателя. Решаващият състав е счел, че с оглед съдържанието на процесното правоотношение, уредено в ОУ като неразделна част от договора за лизинг, липсва виновно неизпълнение на лизингодателя, което да се явява основание за обезщетяване на лизингополучателя до размера на платените при действието на договора лизингови вноски, доколкото основание за прекратяването на договора за лизинг и връщането на самия автомобил е следствие от неизпълнението на задълженията на самия ищец като лизингополучател, а не от неизпълнение от страна на ответника-лизингодател, който се явява изправна страна по него.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навежда оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, които се изразяват в дадени в доклада по реда на чл.146 т. 4 ГПК указания на ответника да представи доказателства, при положение, че с изтичане на срока по чл.131 ал.1 ГПК, той е изгубил правата си по чл.133 ГПК.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила . Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това и ВКС няма правомощия да извлича от оплакванията и формулира служебно правен въпрос, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР. Отделен е въпросът , че конкретните недостатъци на доклада по чл.146 ГПК не са повдигани във въззивната жалба, а за последният липсва служебно задължение да разглежда и изправя подобни недостатъци/ така т.2 от ТР №1/2013 г. по тълк. Дело №1/2013 г. на ОСГТК/.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 1539,22 лева, за плащането на които представя съответните доказателства: договор за правна помощ със съответно отбелязване на плащането и фактура.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 115913.06.2013 на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №465/2013 г..
ОСЪЖДА В. И. Ю. от [населено място] да заплати на H. AУТО Л. Е. –гр. С. за сумата от 1539,22 лева-разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.