– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234
гр. София 18.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 05.12.2018 (пети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3618 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 22 144/23.07.2018 година, подадена от М. А. П., срещу решение № 1145/22.06.2018 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1094/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 1156/19.03.2018 година на Районен съд Варна, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 19 190/2017 година, с което са отхвърлени предявените от М. А. П. срещу „Строителен и технически флот” АД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й от длъжността „мениджър човешки ресурси”, извършено със заповед № 157/19.10.2017 година на изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ-поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
В подадената от М. А. П. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу „Строителен и технически флот” АД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Строителен и технически флот” АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 25 539/05.09.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1145/22.06.2018 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1094/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
М. А. П. е била уведомена за обжалваното решение на 28.06.2018 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 22 144/23.07.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е приел за безспорно, а и установено от представените по делото писмени доказателства, че между страните в производство е съществувало трудово правоотношение, по силата на сключени трудови договори, като последният от тях бил от 09.05.2012 година. Също така било безспорно и че от 03.08.2015 година, поради наложило се възстановяване след лечение, М. А. П. е изляза в периодично продължаван отпуск. Въззивният съд е изложил съображения за това, че със заповед № 157/19.10.2017 година на изпълнителния директор на „Строителен и технически флот” АД [населено място] трудовото правоотношение на П. от длъжността „мениджър човешки ресурси” било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ-поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Тази заповед е била изпратена на касаторката на адреса на управление на „Пристанище Варна” ЕАД [населено място], където П. заемала длъжността „административен директор” и е била получена от служител на това дружество на 23.10.2017 година. От правилата за работа на Съвета на директорите на „Строителен и технически флот” АД [населено място] се установявало, че изпълнителния директор на дружеството сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и служителите, като за такъв директор бил избран С. Я. С.. Пред въззивната инстанция били представени от „Строителен и технически флот” АД [населено място] и приети по дело: удостоверение обр. У. № * от 15.11.2017 година, от което било видно, че М. А. П. имала тридесет години, три месеца и седем дни осигурителен стаж, изчислен по реда на 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и разпореждане от 13.07.2012 година за отпусната на ищцата социална пенсия за инвалидност.
Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО (релевантна към момента на прекратяване на трудовото правоотношение-19.10.2017година), право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобивало при навършване на възраст шестдесет години и десет месеца от жените и осигурителен стаж тридесет и пет години и два месеца за жените. Според чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямали право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 година. те придобивали право на пенсия при навършване на възраст шестдесет и пет години и десет месеца и най-малко петнадесет години действителен осигурителен стаж. Безспорно било, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение-19.10.2017 година, П. била навършила изискуемите години за придобиване право на пенсия. Следвало да се има предвид, че във въззивната си жалба тя не навеждала твърдения за незаконосъобразност на заповедта поради липса на изискуемите предпоставки на чл. 328, ал. 1, т.10 от КТ, като в съдебно заседание пред въззивната инстанция била потвърдила, че не оспорва нито навършването на възраст, нито наличието на достигнат от него осигурителен стаж. Съставът на Окръжен съд Варна е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на М. А. П. е законосъобразна. Обстоятелството, че към нея работодателят не бил представил образец У.-* удостоверяващ осигурителен стаж по чл. 68 от КСО, не обуславял извода за незаконосъобразност на същата, доколкото такъв документ бил наличен, известен на страната и не се оспорва от нея.
Въззивният съд е посочил, че във въззивната жалба не били поддържани доводите от исковата молба за опорочаване на процесната заповед поради липса на предизвестие, но за пълнота н изложението, счита изводите на Районен съд Варна в тази насока за правилни и изцяло възприемал становището на ВКС, че работодателят можел едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328 от КТ, включително и поради придобиване от работника/служителя на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и без да отправя предизвестие, както и макар и да отправял такова, да не спази месечния срок, предвиден по закон. Последица от това било задължението да плати обезщетение на уволнения работник/служител по чл. 220, ал. 1 от КТ, а не незаконност на уволнението. За последното било от значение дали посоченото в заповедта основание съществува към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Изложени са съображения, че било неоснователно възражението на П. за това, че заповедта, с която трудовото й правоотношение е прекратено, не й е връчена. Безспорно, оспорвайки я, тя била узнала за нея, както твърдяла и в исковата си молба от справка в ТД на НАП-Варна, а след това и в телефонен разговор с работодателя си. Видно било от представените по делото доказателства, че „Строителен и технически флот” АД [населено място] било изпратило заповедта на всички адреси, на които това би могло да бъде сторено-настоящия работодател, както и на домашния й адрес. Отказът на М. А. П. да получи изпратените й съобщения не можел да обоснове виновно поведение на работодателя. Самото прекратяване на трудовото правоотношение било преценка и право на работодателя като връчването щяло да има значение при направено от същия възражение за просрочие на исковата молба, каквото по делото липсва. Не било основателно и възражението на М. А. П. за липсата на представителна власт и правомощия на лицето, издало заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. От събраните по делото доказателства, категорично се установявало, че лицето С. Я. С. е изпълнителният директор на „Строителен и технически флот” АД [населено място], поради което и на основание чл. 35 от Правила за работа на Съвета на директорите на „Строителен и технически флот” АД [населено място], същият имал правомощието да сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на дружеството. Представените по делото доказателства не били оспорени от ищеца. Избора на изпълнителен директор на „Строителен и технически флот” АД [населено място], както и легитимността на провежданите в АД събрания на Съвета на директорите, не можели да бъде предмет на съдебен контрол в производство по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основано на твърдения за неспазване на изискването на чл. 328, ал. 1, т.10 от КТ.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. А. П. е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: допустимо ли е въззивният съд да допусне събирането на нови доказателства, които страната е могла, но не е представила, както и не е поискала допускането и събирането им пред първата инстанция и не твърди, че не са били допуснати от нея поради процесуални нарушения; към кой момент следва да се преценява наличието на предвидените в КТ предпоставки за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя-моментът на връчването на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, моментът на изтичане на срока на предизвестието или моментът на връчване на заповед за уволнение при неспазен срок на предизвестието; задължен ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при наличие на възражение за липса на представителна власт и правомощия на лицето издало заповедта за уволнение и при наличието на възражение за нищожност на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът длъжен ли е да обсъди всички възражения или е достатъчно да се позове на това че не дължи съдебен контрол в това производство.
Така формулираните от М. А. П. правни въпроси не обуславят допускането на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна. Първият от тях не е обуславящ тъй като е пряко свързан с представеното пред въззивната инстанция удостоверение обр. У. № * от 15.11.2017 година и разпореждане от 13.07.2012 година. Действително същите не са били представени пред първоинстанционния съд, но самата М. А. П. е заявила в съдебно заседание, че не оспорва удостоверените с тези доказателства факти, а само това, че доказателствата не били изискани от работодателя при издаването на заповедта за уволнение. С оглед на това изводите на въззивната инстанция, по отношение на тези факти, не се основават единствено на представените пред нея доказателства, но и на заявеното от М. А. П.. Предвид на това този въпрос не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Вторият въпрос не е бил разглеждан от въззивният съд, тъй като трудовото правоотношение на М. А. П. е било прекратено със заповед на работодателя, без преди това да и е било връчвано предизвестие. Затова въззивният съд не е трябвало да преценява точно към кой от посочените във въпроса моменти трябва да са налице предпоставките за надлежното упражняване на правото на уволнението. Съставът на Окръжен съд Варна се е съобразил с установената практика, че в случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява със заповед, то прекратяването настъпва от момента на връчването на заповедта или по посочен в нея по-късен момент, като предпоставките за прекратяването трябва да се преценяват към този момент. С оглед на това и този въпрос не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Останалите два въпроса са свързани с твърденията на М. А. П., че представителната власт на изпълнителния директор на „Строителен и технически флот” АД [населено място] е била учредена в нарушение на законови разпоредби. Представителната власт на изпълнителния директор на АД възниква въз основа на овластяване от членовете на Съвета директорите по реда на чл. 235, ал. 2 и чл. 244, ал. 4 и ал. 7 от ТЗ. Ако това овластяване не е надлежно или по определени причини отпадне с обратно действие, то действията на изпълнителния директор могат да се определят такива без представителна власт, като съгласно т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. № 5/2014 година на ОСГК на ВКС, на тази липса може да се позове само „Строителен и технически флот” АД [населено място], но не и М. А. П.. Предвид на това и тези два въпроса не обуславят допускането на обжалваното решение на Окръжен съд Варна до касационен контрол.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. А. П. е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 ог ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1145/22.06.2018 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1094/2018 година по подадената срещу него от М. А. П., касационна жалба с вх. № 22 144/23.07.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото М. А. П. ще трябва да бъде осъдена да заплати на „Строителен и технически флот” АД [населено място], сумата от 600.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1145/22.06.2018 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1094/2018 година.
ОСЪЖДА М. А. П. от [населено място],[жк], с Е. [ЕГН] да заплати на „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД [населено място], , [улица], сумата от 600.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.