1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр. София, 22.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1130 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Г. В. Г. от [населено място], приподписана от адв. Д. П. Д., срещу решение № 1373 от 01.07.2013г. по т. дело № 1283/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1142 от 22.06.2012г. по т. дело № 1898/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав в частта, с която са уважени предявените срещу Г. В. Г. искове. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт [фирма], [населено място] и Г. В. Г. от [населено място] са осъдени солидарно да заплатят на В. И. Ф. от [населено място] на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 804 155.40 евро, на С. У. Х. от [населено място] сумата от 44 675.30 евро и на Теменуга Иванова Ф. – Х. от [населено място] сумата от 44 675.30 евро, представляващи неустойка по чл. 4.3.1. от договор за предоставяне на обезпечение и продажба на акции от 16.12.2009г., ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2010г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК двамата ответници са осъдени да заплатят солидарно на тримата ищци сумата от 69 902 лв. – разноски за държавна такса и сумата от 35 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба, тъй като са предявени два субективно съединени иска – срещу главен длъжник по материалното правоотношение и срещу поръчител, по всеки от които се дължи отделна държавна такса по чл. 72, ал. 3 ГПК, но е внесена държавна такса само по първия иск и не е внесена държавна такса по иска срещу поръчителя – настоящ касатор. Касаторът релевира и евентуални доводи за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на СГС на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантен процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата /определение от 31.01.2013г. по т. д. № 177/2011г. на Окръжен съд Бургас и определение № 169/04.03.2013г. по ч. т. д. № 11/2013г. на ВКС, ТК, І т. о./ и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът за начина, по който се определя размерът на дължимата държавна такса по осъдителни искове срещу главен длъжник по материалното правоотношение и срещу поръчител солидарно.
Ответниците В. И. Ф., С. У. Х. и Теменуга Иванова Ф. – Х. чрез процесуален представител адв. П. З. И. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради няколко съображения: цитираните от касатора определения на Окръжен съд Бургас и ВКС са неотносими, защото касаят случаи на предявени против различни ответници обективно съединени искове при условията на евентуалност; съгласно трайната практика на съдилищата в случаите, когато е предявен един иск за солидарно осъждане на двама или повече ответници, дължимата държавна такса е една, изчислена съобразно цената на предявения иск; касаторът не е формулирал други материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да обосноват допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос е свързан с оплакването му за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба – невнесена държавна такса по иска срещу поръчителя – настоящ касатор при предявени два субективно съединени иска – срещу главен длъжник по материалното правоотношение и срещу поръчител. Въпросът за държавната такса по предявения иск за солидарно осъждане на двамата ответници не обуславя недопустимост на решението на въззивната инстанция, нито на първоинстанционното решение. Н. на държавна такса по иска не е основание за обезсилване на решението, а представлява основание за събирането й с определение по чл. 77 ГПК. Правоотношението между страната и съда във връзка с дължимостта на разноските по делото, например държавна такса, е процесуалноправно, на власт и подчинение и съдът служебно постановява принудителното събиране на разноските по реда на чл. 77 ГПК, включително и след приключване на делото. Поради липса на данни за вероятна недопустимост на обжалваното решение доводът на касатора за допускане на касационното му обжалване е неоснователен.
Касационно обжалване на въззивния съдебен акт не следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и поради това, че цитираните от касатора определение от 31.01.2013г. по т. д. № 177/2011г. на Окръжен съд Бургас и определение № 169/04.03.2013г. по ч. т. д. № 11/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. не обосновават противоречива съдебна практика по въпроса за начина, по който се определя размерът на дължимата държавна такса по осъдителни искове срещу главен длъжник по материалното правоотношение и срещу поръчител солидарно. Определението на Окръжен съд Бургас не е представено, а определението на ВКС е неотносимо, тъй като се отнася до предявени в евентуално съединение искове срещу различни ответници.
Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на САС на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай по релевантния правен въпрос е създадена трайна практика, съгласно която когато се иска солидарно осъждане на няколко ответници да заплатят една и съща парична сума, държавната такса е една, а не отделно дължима срещу всеки от ответниците.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1373 от 01.07.2013г. по т. дело № 1283/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.