4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
С., 24,10,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 758 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 67387 от 22.VІ.2011 г. на [фирма]–С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 26.ІV.2012 г., постановено по гр. дело № 13117/2011 г., с което е бил отхвърлен иск на това д-во с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – във „вр. чл. 228, ал. 1 ЗЗД”, предявен срещу /У./-С. и с предмет предаване държането върху отдаден под наем недвижим имот, съгласно сключен помежду им договор от 24.Х.2006 г., който е бил използван като кафе-клуб.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /ЗЗД/, поради което д-вото претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл и съдържание с отмененото решение на първостепенния съд за уважаване на иска за опразване, ведно с присъждане на всички съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение СГС се е произнесъл по общо пет противоречиво решавани от съдилищата материално- и процесуалноправни въпроса, във връзка с което той се позовава на Р. № 3706/9.ХІІ.2010 г. на Пловдивския РС по г.д. № 16497/09 г. и на решение на Бургаския апелативен съд от 15.Х.2003 г., постановено по т.д. № 76/2002 г., като липсват данни тези два съдебни акта да са влезли в сила.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация У.-С. писмено е възразил чрез своя старши юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да се обсъжда въпрос за евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Атакуваното въззивно решение на СГС е било постановено по гражданско дело с предмет осъдителен иск за опразване на отдаден под наем недвижим имот. Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск. В случая посочената от касатора-ищец цена на обективно кумулативно съединените осъдителни искове, които той е предявил срещу У. е в общ размер на сумата от 5 588 лв. /пет хиляди петстотин осемдесет и осем лева/. Освен отхвърленият с въззивното решение иск за опразване на имота, предмет на сключения между страните договор от 24.Х.2006 г., [фирма]-С. е претендирало срещу ответника У. още и присъждане на сума в размер на 839.03 лв. – представляваща наемна цена за месец април 2010 г., а също и сума в размер на 4749 лв. – като обезщетение за пропуснати ползи от неизползването на процесния имот от месец април 2010 г. Сборът от двете суми прави посочената в исковата молба „цена на иска”, върху която ищцовото д-во настоящ касатор е внесло държавна такса в размер на 224 лв. по с/ка на първостепенния съд. Същевременно определената за въззивното пр-во държавна такса по иска за опразване на процесния имот в размер на 40 лв. при съобразяване правилото на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК сочи, че цената на този иск е не по-висока от 2 000 лв. /две хиляди лева/. При тези данни се налага извод, че щом цената на осъдителния иск за опразване на наемания от У. имот е под законоустановения минимум от 5 000 лв., то, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК, постановеното по този иск въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. В заключение, касаторът ще следва да бъде осъден допълнително да заплати държавна такса в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ по с/ка на ВКС, тъй като тя е била дължима при завеждане на делото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – С., подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 26.ІV.2012 г., постановено по гр. дело № 13117/2011 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 80 лв. /осемдесет лева/
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2