О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 24.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 9 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Г. П. чрез адвокат Ф. С. срещу решение № 1538/18.07.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, 10-ти с-в по гр.д. № 2289/2016 г. в отменително-отхвърлителната и потвърдителната му част, с оплаквания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Според касатора значими за изхода на спора са въпросите, свързани с: „критериите за определяне на справедливо по размер по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, основан на чл.226, ал.1 КЗ и с приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД – за доказване на съпричиняването и вредата, и определяне на съотношението на приноса пострадалия и деликвента.“
Ответникът по касационната жалба – Застрахователна компания [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Софийски градски съд /СГС/ е сезиран от Б. П. с искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди /80000 лв./ и имуществени вреди /1651.40 лв./, претърпени при ПТП от 13.09.2013 г. като велосипедист, виновно причинено от застрахован при ЗК [фирма] водач на МПС по риска „Гражданска отговорност“. Исковете са уважени частично от СГС – за 20000 лв. неимуществени вреди и за 826 лв.имуществени вреди със законна лихва и разноски, при прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 50%. Исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери. По жалби и на двете страни САС е намалил присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 2000 лв., изменено е първоинстанционното решение и относно присъдените разноски съобразно този размер на присъждането им от САС, като е потвърдено решението на СГС в останалата му част. САС е възприел фактическите изводи на СГС относно претърпяното ПТП, виновно причинено от водач на МПС, за което е налице влязло в сила решение по н.а.х.д. № 1100/2013 г. на Районен съд Кърджали /Р./, задължително за настоящия граждански състав /т.15 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед приетото в това решение, както и заключенията на изслушаните две съдебно-автотехнически експертизи, САС е приел, както и СГС, че пострадалият е съпричинил вредоностния резултат с 50%, доколкото като велосипедист е извършил нарушение на чл.65 т.6 от ППЗДвП – движил се е пред спасителния остров на пътното платно и при пресичането на пътното платно не е изчакал преминаването на лекия автомобил. При съблюдаване от велосипедиста на правилата на ЗДвП и ППЗДвП процесното ПТП не би настъпило /заключение на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза/. При определяне размера на обезщетението, което САС е определил общо на 44000 лв., САС е взел предвид претърпяното увреждане – счупване на шийката на лява бедрена кост, извършено оперативно лечение – поставена изкуствена стара, възстановителен процес от 7-8 месеца, повлияно и от съпътстващи други заболявания на ищеца, непричинени от ПТП, възрастта на ищеца, доброволно изплатените от застрахователя 20000 лв. и приетия размер на съпричиняване от 50%, при което е присъден размер на обезщетението от 2000 лв. Изложени са подробни съображения във връзка с механизма на процесното ПТП, участието в същото на водача на МПС и пострадалия велосипедист, претърпените увреждания от пострадалия, лечението и възстановяването му до момента, неговата възраст към момента на ПТП – 75 г. и съпътстващите заболявания.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
Формулираните от касатора въпроси са във връзка със спора, но са фактологично обусловени като разрешения, а в производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата. За приложението на чл.51 и чл.52 ЗЗД следва да се посочи още, че в случая обезщетението за неимуществени вреди е определено при спазване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии, за което са изложени съответни съображения. Изложени са подробни съображения и във връзка с механизма на процесното ПТП и поведението на участниците в него: водачът на МПС и ищецът като велосипедист, наличието на пряка причинна връзка между противоправното поведение на същите и последвалото ПТП, приетия принос на пострадалия, установен по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване при съблюдаване изискванията на ППВС № 17/1963 г. и с оглед приложените по делото доказателства: решение по н.а.х.д. № 1100/2013 г. на Р. и заключенията на съдебно-автотехнически експертизи /основна и допълнителна/. Приложената от касатора съдебна практика на тричленни състави на ВКС е по обективно неидентични казуси при установена различна фактическа обстановка, обусловила изводи за различен механизъм на ПТП, различен принос на участниците в него, различни увреждания, претърпени при тези ПТП, респ. различни обезщетения, присъдени за същите. В този смисъл приложената съдебна практика на тричленни състави на ВКС, както и ППВС № 4/1968 г. и № 17/1963 г. не обуславят наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., определено по чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1538/18.07.2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 10-ти с-в по гр.д. № 2289/2016 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Б. Г. П., [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.13 да заплати на Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 500 лв. /петстотин лева/ юрискинсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.