1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр. София, 26.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1005 по описа за 2011г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците П. Н. П. и Г. М. П., двамата от [населено място], [община], област Д. срещу решение № 143/18.04.2011г. по в. гр. дело № 97/2011г. на Добрички окръжен съд, гражданско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 86/17.12.2010г. по гр. дело № 352/2010г. на Тервелски районен съд в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че П. Н. П. и Г. М. П. дължат на Д. С. Н. от [населено място] сумата 5 000 лв. въз основа на запис на заповед, издаден на 15.05.2009г. в [населено място], с падеж на 15.06.2009г. с място на плащане [населено място], област Д., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 115/27.04.2010г. и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 144/2010г. на Тервелски районен съд и ответниците са осъдени да заплатят на ищцата направените разноски в размер 300 лв.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата Д. С. Н. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който е уважен предявен иск по търговска сделка с цена под 10 000 лв. Касае се за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 09.06.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. Н. П. и Г. М. П., двамата от [населено място], [община], област Д. срещу решение № 143/18.04.2011г. по в. гр. дело № 97/2011г. на Добрички окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: