1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 27.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 681/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. А.П. – процесуален представител на С. П. С.,Ж. П. Д. и Г. Н. Д. , срещу решение от 05.01.2010год.на Софийски градски съд,постановено по в.гр.д.№ 1980 /2008 год., с което е отменено решение по гр.д. № 9383/2005 година на Софийски районен съд,44 с-в и е уважен предявения от Л. Ж. З. и И. Г. Т. против касаторите установителен иск за собственост,предявен по реда на чл.97 ГПК/отм./ на следния недвижим имот:дворно място,представляващо имот пл.№…. от кв…..,част от У……..,находящо се в м.”П.-Р.”по плана на [населено място],с площ от 384 кв.м.,при съседи:юг- [улица],запад-У…….,север-У……..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо касационната жалба, се сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите :”при наличие на сериозни и множество на брой доказателства,установяващи,че страните са собственици на съседни имоти,с различни граници,съдът не ги бил прочел правилно,поради което направил неправилен извод за наличие на правен интерес от водене на настоящето дело,само поради факта,че те се снабдили с констативен нотариален акт” и ”ако се приеме,че все пак има някаква”грешка”в кадастралните планове на общината,то съдът се е произнесъл по нещо,което не му е поискано”.Позовават се на решение № 1188/08.04.1960 год. на ВС установяващо забраната да се води иск по чл.97 ГПК/отм./за обстоятелства,които ще бъдат използвани при водене на осъдителен или конститутивен иск,освен в случаите на ал.4 от същия текст;решение № 1254/15.05.1963 год. на ВС касаещо недопустимостта на иска за унищожаване на нот.акт,издаден въз основа на обстоятелствена проверка;ТР № 178/1986 год. на ОСГК уреждащо въпроса за допустимостта на иска по чл.97 ГПК/отм./ против лицето,на което е издаден по обстоятелствена проверка нот.акт за собственост на същия имот и съединения иск по чл.431 ГПК/отм./;решение № 411/2.03.1999 год. на ВКС разглеждащ иска по чл.109 ЗС;решение № 1816/10.11.1998 год. на ВКС разграничаващ иска по чл.108 ЗС и иска по чл.32 т.2 З.;решение № 293/28.03.1994 год. на ВС уреждащ приложното поле на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и решение № 1349/8.07.2002 год.на ВКС уреждащо приложното поле на иска по чл.108 ЗС и чл.97 ГПК/отм./.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и проследяване на промените в регулационния и кадастралния план на местността,в която се намира спорния недвижим имот е приел,че ищците,сега ответници са придобили имота по давност,тъй като го владеят повече от 40 години.Същият е бил застроен още към 1982 год.,когато е извършена съдебната делба пред СРС,49 състав.Наследодателят на касаторите по силата на съдебната делба през 1939 год. е получил парцели Х и ХІ,различни от процесния,поради което техните действия – снабдяване с констативен нотариален акт и извършената впоследствие продажба помежду им оспорват правото на собственост на ищците.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна.
Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Касаторите дължат направените от ответната страна разноски в размер на 900/деветстотин/лева.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.01.2010год.на Софийски градски съд,ІІ „В” състав,постановено по в.гр.д.№ 1980 /2008 год.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН [ЕГН],Ж. П. Д.,ЕГН [ЕГН] и Г. Н. Д.,ЕГН [ЕГН] да заплатят на Л. Ж. З. и И. Г. Т. разноски за настоящата инстанция в размер на 900/деветстотин/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: