О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр. София,29.03. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. д. № 183 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. И. К., чрез процесуален представител адвокат М. С. срещу определение от 01.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 3543/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд.
С обжалвания съдебен акт е оставено в сила определение от 03.08.2011 г., постановено по гр. д. № 259/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което не е уважена молбата на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивна жалба срещу решение № 297 от 30.05.2011 г. на СОС, постановено по същото дело.
С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска отмяната му. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че К. разполага със средства да заплати държавна такса в размер на 3 290, 20 лева, както и че притежаването на „гола” собственост върху недвижим имот не е основание да се направи този извод.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването пред Върховен касационен съд се установи, че не са налице наведените с жалбата основания за допускане на обжалването.
Позоваването на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е формално. Не е посочена противоречива съдебна практика по заявените с жалбата правни въпроси.
Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК вр. разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК предпоставя въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, разглеждането на който от касационната инстанция ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Конкретният случай не е такъв.
С изложението са посочени процесуалноправни въпроси, свързани с точното прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, обусловили извода на въззивната инстанция, а именно: Какъв е редът за прилагане и преценка от страна на съда на критериите, визирани в тази разпоредба, въз основа на които се признава, че едно лице не разполага с достатъчно средства да заплаща такси и разноски по делото; Следва ли да се приеме наличието на „гола” собственост върху недвижим имот като липса на основание за освобождаване от такси и разноски; Попадат ли в хипотезата на чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК причинените вреди и пропуснати ползи, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия, респ. бездействия на държавата и нейни органи, лишаващи физическо лице от достатъчно средства за заплащане на съответни такси и разноски.
Съдебната практика по първият заявен с частната жалба процесуалноправен въпрос, непосредствено свързан с приложението на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е трайна и непротиворечива. В съответствие с тази практика въззивният съд е извършил цялостна преценка относно обстоятелствата дали Е. И. К. разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Изследвани са нейните доходи, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст съобразно представените по делото доказателства.
По другите процесуалноправни въпроса настоящият състав на ВКС счита, че същите не обуславят наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Още повече, въпросите относно обстоятелствата дали жалбоподателката събира граждански плодове от притежаваните от нея недвижими имоти и дали е претърпяла вреди, съответно пропуснати ползи от незаконосъобразни действия, респ. бездействия на държавата и нейни органи са такива по съществото на спора, поради което не са предмет на изследване в производството по допускане на обжалването пред Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение, постановено на 1.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3543/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 03.08.2011 г., постановено по гр. д. № 259/2007 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: