5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр. София, 03.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 592 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. П. П. срещу решение № 793 от 01.12.2010г. по т. дело № 620/2010г. на Апелативен съд П., 2 състав, с което след отмяна на решение № 80 от 05.03.2010г. по гр. дело № 456/2009г. на Окръжен съд Пловдив, X. състав е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу С. М. Ч. като [фирма], [населено място], Д. Н. Ч. от [населено място] и М. Р. Ч. от [населено място], Пловдивска област иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване недействителност на сделка /покупко-продажба на недвижим имот/, обективирана в нотариален акт № 167, том VІ, дело № 1064/2007г., сключена между С. М. Ч. и Д. Н. Ч. като продавачи и М. Р. Ч. като купувач, и ищецът е осъден да заплати на М. Р. Ч. сумата 419 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК:
1/ въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС по чл. 135, ал. 1 във връзка с чл. 135, ал. 2 ЗЗД /решение № 1037/02.10.2008г. по гр. дело № 4302/2007г. на ВКС, ІІ г. о./ се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото – чия е доказателствената тежест по отношение на субективния елемент от трите кумулативно посочени елементи на П. иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД при безспорно наличие на предпоставките по чл. 135, ал. 2 ЗЗД;
2/ в противоречие с практиката на други съдилища /решение № 103/02.10.2008г. по т. дело № 176/2008г. на БАС/ е решен материалноправен въпрос от значение за спора – легитимиран ли е по П. иск за обявяване относителната недействителност на разпоредителна сделка с имот в режим на СИО съпругът, който няма качеството на длъжник на ищците.
Ответницата Д. Н. Ч. чрез процесуалния си представител адв. Е. Р. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване поради това, че презумпцията за знание е оборима съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД и същата е оборена чрез събраните доказателства, в който смисъл е решение № 1046/2008г. по гр. дело № 231/2008г. на ВКС, ІІІ г. о. Предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като решението на БАС се отнася за личен на единия от съпрузите дълг, поет за нуждите на семейството, поради което и отговорността им е солидарна, какъвто не е настоящият случай.
Ответникът М. Р. Ч. чрез процесуалния си представител адв. Д. Ц. Е. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като цитираното решение на ВКС не е от задължителната съдебна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а решението на БАС е неотносимо поради това, че касае прогласяването на относителната недействителност на разпоредителната сделка с имущество в режим на СИО досежно цялото имущество, а не квота от него, както и поради това, че се отнася до дълг, който страната е поела за задоволяване нуждите на семейството, докато настоящият случай е различен. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът С. М. Ч. като [фирма] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че са налице две от кумулативните предпоставки, обуславящи основателността на иска по чл. 135 ЗЗД: 1/ ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника – едноличен търговец – между ищеца и ответника – едноличен търговец е сключен договор за изкупуване и предаване на сини сливи от реколта 2006г., който е изпълнен частично и по предоставения аванс в размер 60 000 лв. едноличният търговец дължи възстановяване на сумата 21 173 лв.; 2/ налице е прехвърлителна сделка, увреждаща правата на кредитора – с нотариален акт № 167, том VІ, дело № 1064/2007г., сключен между С. М. Ч. и Д. Н. Ч. като продавачи и М. Р. Ч. като купувач, е прехвърлен недвижим имот – апартамент № 13/89 с площ 97,72 кв. м., ет. ІV, вх. Д в [населено място], жк Т., бл. 150-А-4.
Отхвърлянето на иска по чл. 135 ЗЗД е обосновано с липсата на третата предпоставка – знание на третото лице, че с дадената сделка се увреждат интереси на кредитор. За да прецени дали субективния елемент за знание е налице, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че процесният имот е закупен от С. Ч. със средства, предоставени му изцяло от бащата М. Ч., след сключване на договора за изкупуване на сини сливи са настъпили две релевантни за спора събития – задържане на сина на С. Ч. в началото на м. август 2007г. за извършване на грабеж под наркотична зависимост и привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, и смъртта на съпругата на М. Ч. на 19.08.2007г., както и че М. Ч. е бил на 77 години към момента на прехвърлителната сделка /роден през 1930г./, не живее със сина си, а в друго населено място – [населено място], и не участва в търговската дейност на сина си. При така изложената фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства, прилагайки правилата на логическото мислене, въззивният съд е направил извод за липса на знание, както за търговските дела на [фирма], така и за увреждане интересите на кредитора [фирма] при прехвърляне на процесния недвижим имот. След като е направил тези изводи, решаващият съдебен състав е изложил и съображения, че фактите относно субективното отношение на длъжника и лицето, с което той е договарял, трябва да се докажат от кредитора, а това в случая не е направено.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора въпрос за „доказателствената тежест по отношение на субективния елемент от трите кумулативно посочени елементи на П. иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД при безспорно наличие на предпоставките по чл. 135, ал. 2 ЗЗД” не е релевантен за спора, тъй като не е безспорно наличието на предпоставките по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Посочената разпоредба урежда оборима презумпция за знание, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил релевираните от ответниците възражения и събраните във връзка с тях относими и допустими доказателства, представени от ответника М. Ч., изяснил е фактическата обстановка, въз основа на която е направил извод за липса на знание, както за търговските дела на [фирма], така и за увреждане интересите на кредитора [фирма] при прехвърляне на процесния недвижим имот. При така направените решаващи изводи в резултат на оборената презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, предвид представените от ответника доказателства, без значение за изхода на спора са последващите съображения на съдебния състав, че фактите относно субективното отношение на длъжника и лицето, с което той е договарял, трябва да се докажат от кредитора. Поради това е неоснователен доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това следва да се отбележи, че съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Посоченото и приложено от касатора решение № 1037/02.10.2008г. по гр. дело № 4302/2007г. на ВКС, ІІ г. о. не е от категорията на актовете по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Материалноправният въпрос „легитимиран ли е по П. иск за обявяване относителната недействителност на разпоредителна сделка с имот в режим на СИО съпругът, който няма качеството на длъжник на ищците” не е релевантен за изхода на спора. Този въпрос би имал значение за делото, ако искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД беше уважен за ? ид. част от недвижимия имот, какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложените съображения се налага извод, че след като не са налице твърдените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, въззивното решение не трябва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците Д. Н. Ч. и С. М. Ч. като [фирма] не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за касационното производство. Разноски на ответника М. Р. Ч. не се присъждат поради липса на данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 793 от 01.12.2010г. по т. дело № 620/2010г. на Апелативен съд П., 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: