3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
С., 03.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 01.06.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 219/2011 година
Производството е по член 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Е. С. Т. от [населено място],Софийска област против определение №107/17.03.2011г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№198/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение от 24.02.2011г. на съдията по вписванията в Службата по вписванията при Районен съд [населено място],за постановен отказ,във връзка със заявление вх.№68/24.02.2011г. на Е. С. Т.,да бъде вписано решение №09-1/31.07.2000г. на Общинска служба по земеделие и гори [населено място].
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване ,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че:
„Съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.Считам,че в процесния случай е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на член 6 ал.1 б.”а” от Правилника за вписванията-дали представянето на единни граждански номера на други лица извън заявителя е условие за вписване на решение на поземлената комисия,респективно общинска служба по земеделие.”
Навеждат се доводи от касатори,че по този въпрос липсва съдебна практика и тази разпоредба е неясна и се нуждае от тълкуване.
В мотивите си,въззивният съд е посочил,че съгласно разпоредбата на член 6 ал.1 б.”а” от Правилника за вписванията-подлежащите на вписване актове трябва да съдържат собствено,бащино и фамилно име,местожителство и ЕГН на страните,а когато няма такъв мястото и датата на раждане,а съгласно приложеното удостоверение за наследници на П. С. Й.,общия наследодател на страните,на които с решение №08-1 от 31.07.200г. на ОСЗГ-Е.,в качеството им наследници на последния, е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд,като се иска вписване на горепосоченото решение,липсва отразяване на ЕГН на всички наследници,като за част от лицата без отразено ЕГН е посочена годината на раждане,но липсват данни за датата и мястото на раждане.Съдът с решаващите си изводи е приел,че не са били спазени изискванията на горепосочената разпоредба от ПВ,тъй като подлежащият на вписване акт и приложеното към него удостоверение за наследници не са съдържали ЕГН на всички субекти на земеделската реституция.
Съгласно възприетото с тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.1 от същото,материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,обективирани в съдебния акт.
Видно от цитирания по-горе ,определен от касатора като материалноправен въпрос,разрешен от съда с обжалваното определение,същия не е свързан пряко с решаващите изводи на съда,които се отнасят до липса на данни-ЕГН за страните,субекти на земеделската реституция по визираното решение на ОСЗГ,чието вписване са иска,а не с това дали освен за заявителя,подал молбата за вписване на акта,следва да се посочат и ЕГН на останалите страни по този акт.Предвиденото в нормата на член 6 ал.1 б.”а” от ПВ лимитативно изброява какво трябва да се съдържа в подлежащите за вписване актове,между които е посочено и необходимостта от отразяване на ЕГН за страните по акта,подлежащ на вписване.При така изложените доводи от касатора,не са налице условията,предвидени в член 280 ал.1т.3 от ГПК,а именно:правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание-т.4 от горепосоченото тълкувателно решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №107/17.03.2011г. на Софийски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№198/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: