О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр. София, 31.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1086 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 68 от 14.03.2016 г. по т. д. № 1669/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.2 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 9 от 16.02.2015г. по в.гр. д. № 469/ 2014г. на Окръжен съд – Видин. Решението на първоинстанционния съд е постановено по реда на чл.422 ГПК по искове за погасителна вноска по договор заем на едноличен търговец в размер на 4310 евро и на законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер общо на 447,94 евро.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението от 10 000 лева – цена на иска. Твърди, че въззивното и първоинстанционното решение са недопустими.
Ответникът по частната жалба, И. И., не взема становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от касатора жалба срещу решението на СГС, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010г./ размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Видът на делото като търговско е изведен от характера на вземанията, предмет на решението, а именно вземания по субективна търговска сделка по чл.286, ал.1, вр. ал.3 ТЗ.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по см. на глава XXXII от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1 т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава XXXII ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава XXXII ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски.
В настоящия случай, предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на субективна търговска сделка по чл.286, ал.1, и ал.3 ТЗ, поради което по арг. на чл.365 ГПК, делото е търговско.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от исковете под 10 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 68 от 14.03.2016 г. по т. д. № 1669/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.