О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 05.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.04.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1699/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№453/22.01.2015г.,подадена от М. Ж. П. и П. В. П.,чрез пълномощника им адвокат Н. Русева А.,против решение №445/12.12.2014г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№692/2014г. по описа на същия съд се потвърждава решение №8/10.06.2013г.,допълнително решение №96/06.03.2014г. и решение №2/16.05.2014г.,постановено по гр.д.№3938/2011г. по описа на Районен съд Добрич.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено е при нарушения на съдопроизводствените правила,при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба А. Н. Р.,чрез пълномощника си адвокат И. Ж.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с решение № 8/ 10. 06. 2014г., постановено по гр. д. № 3938/ 2011г. по описа на РС – [населено място], поправено с решение № 62/ 05. 09. 2014г. относно индивидуализацията на имотите, с допълнително решение № 96/ 06. 03. 2014г., постановено по гр. д. № 3938/ 2011г. по описа на РС – [населено място], поправено с решение № 62/ 05. 09. 2014г. относно индивидуализацията на имотите, както и решение № 2/ 16. 05. 2014г., с което се поправят решение № 8 и допълнително решение № 96, са отхвърлени исковете, предявени от П. и М. П. против А. Р. за делба на следните недвижими имоти: самостоятелно обособено жилище с кадастрален идентификатор 72624.619.85.3, заемащо северната част от жилищната сграда в [населено място], [улица], състоящо се от дневна, кухня, спалня, коридор, килер, санитарен възел със застроена площ от 66.70 кв. м., и самостоятелно обособено жилище с кадастрален идентификатор 72624.619.85.4, заемащо южната част от жилищна сграда, състоящо се от коридор, две спални, дневна, кухня-трапезария, санитарен възел, тераса със застроена площ от 95.40 кв.м., както и две избени помещения в подземния етаж на жилищната сграда и общ вход, която жилищна сграда е построена върху дворно място, съставляващо поземлен имот в [населено място], [улица] кадастрален идентификатор 72624.619.85 по КК на АК [населено място],като е прието, че правото на собственост върху 1/ 3 ид. част от дворното място и построеното в него къща е било придобито единствено от М. П., по силата на безвъзмездна правна сделка по време на брака и с П. П..Съдът е приел,че изградената по време на брака им пристройка към основната сграда, дори и с общи средства, не е довело до възникване правото на собственост в режим на СИО,тъй като не представлява самостоятелен обект.Наред с това, е отчетено, че правото на ищците да се позоват на придобиване собствеността върху жилищната сграда на оригинерно основание е преклудирано, тъй като е следвало да бъде заявено по гр. д. № 1997/ 2007г. на ДРС от съпруга, който е участвал в делбата. Въззивният съд е констатирал,че при извършването на предходна делба по гр. д. № 1997/ 2007г. на ДРС, допусната между М. П. и А. Р. при квоти от 1/ 3 ид. част на първата и 2/ 3 ид. части за втория съделител, в дял на М. П. е била поставена масивна жилищна сграда с идентификатор 72624.619.85.4 по кад. карта на [населено място], самостоятелен обект с идентификатор 72624.619.85.4, а в дял на А. Р. – масивната жилищна сграда в северната част на поземления имот, самостоятелен обект с идентификатор 72624.619.3 по кад. карта на [населено място],като именно по отношение на този имот .4 ищецът П. П. твърди, че притежава право на собственост, тъй като част от него е бил изграден по силата на издаденото разрешение за строеж на пристройка с площ от 30 кв. м., по време на брака му с М. П., поради тази причина преждната делба, извършена единствено между съпругата му и ответника А. Р., е нищожна поради неучастието му като съделител.Съдът е посочил,че при извършването на делбата по гр. д. № 1997/ 2007г. на ДРС сграда с идентификатор .4, върху която ищците твърдят да притежават право на собственост, включително определен дял от това право да е в полза на П. П. като СИО между съпрузите, е била поставена в дял на М. П.,а съгласно задължителна практика на ВКС- „Съпругът на съделителя, който е участвал в делбата няма права на съделител, тъй като не притежава свой дял преди прекратяването на съпружеската имуществена общност. Последиците от неучастието на съпруга на съделител в делбата са различни в зависимост от това, дали при делбата съпругът-съделител получава в дял имота, или имотът е получен в дял от друг съделител. Когато имотът е получен в дял от съпруга-съделител, неучастието в делбата на другия съпруг е правно ирелевантно.“ – в този смисъл Решение № 560 от 12.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2008 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Съдът е приел,че след като ищецът П. П. не твърди да е придобил право на собственост върху сграда .4 извън квотата на неговата съпруга, всъщност твърденията му са, че в рамките на нейния дял в съсобствеността права притежава и той като придобити по време на брака му с М. П. и представляващи СИО,поради което спорът относно това дали притежава право на собственост и в какъв размер може да се развие в бъдеще единствено между него и М. П. при прекратяване на бездяловата имуществено общност и превръщането и в обикновена съсобственост, но не и преди този момент. Съдът е отбелязъл,че твърдения относно права в сграда .3 не са били навеждани нито от П. П., нито от М. П., включително и в рамките на разглежданото гр. д. № 1997/ 2007г. и следователно бъдещия спор относно правата на съпрузите в сграда .4 няма да засегне правата на ответника Р..
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,депозирано по делото след дадените от въззивния съд указания, касаторите се заявяват че са налице основанията по член 280 ал.1,т.1,т.2 и 3 ГПК,като/цитирам/:
„Правните въпроси,които имат пряко значение за допускане на делбеното производство на жилищните сгради,предмет на същото,според нас са следните:
1.Построената жилищна постройка въз основа на инидивидуален административен акт-разрешение за строеж през време на брака между съпрузите,съставлява ли семейна имуществена общност.
Следва ли съпругът,който не е титуляр на разрешението за строеж да се конституира като страна в процеса.Налице ли е фигурата на необходимо и задължително другарство.
В конкретният случай съпругът П. В. П. има ли активна процесуална легитимация,да предяви иск за делба.
2.Построеното по време на брака жилище,изградено в съсобствено дворно място на единия от съпрузите,което е владяно от двамата съпрузи,може ли да се придобие в собственост по давност от тях и да се счита за общо тяхно имущество.
3.С. на дворното място може ли да придобие на основание придобивна давност собствеността на постройката върху съсобствен терен.
4.Произвел ли е вещно правни последици Договор за доброволна делба от 21.12.1991г. на процесния недвижим имот,извършен без участието на всички съсобственици.” ,като в заключение касаторите посочват /цитирам/:
„Считаме,че така повдигнатите от нас правни въпроси имат съществено значение за правилното и законосъобразно решаване на делото за допускане на съдебна делба,че същите се намират в приложното поле на разпоредбите на чл.280 ГПК”.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който правен въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
С оглед цитираните по-горе,формулирани от касаторите като правни въпроси и приетото от въззивния съд с решаващите му мотиви,тези въпроси са неотносими към тях,както и приложената съдебна практика.Още повече,въззивният съд не е разрешил с обжалваното въззивно решение посочените от касаторите въпроси,както и самите те в изложението си твърдят,че именно ги ”повдигат” като правни въпроси и разрешаването им, според тях, ще доведе” до правилно и законосъобразно решаване на делото”..
Липсата на формулиран от касатора правен въпрос,както е в настоящия случай,респективно на неотносим такъв към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №445/12.12.2014г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№692/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: