4
определение по гр.д.№ 4485 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4485 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Ц. срещу решение № I-19 от 28.03.2018 г. по в.гр.д.№ 198 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия в частта му, с което е отменено решение № 2097 от 19.12.2017 г. по гр.д.№ 6788 от 2016 г. на Бургаския районен съд в частта му, касаеща присъденото парично уравняване на дяловете между съделителите В. Ц. Ц. и Н. В. Ц. за извършено по реда на чл. 353 ГПК разпределение на допуснати до делба два имота, за разликата над 73 439 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 88 126,50 лв.
Твърди се, че решението на Бургаския окръжен съд в тази част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Според касаторката, обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС /т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд при оспорване на паричната сума за уравнение на недвижими имоти при делба, извършена чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, да назначи нова оценка по отношение на присъденото уравнение ?
Твърди се и че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като при определяне на стойността на паричното уравнение въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, след като не е назначила нова експертиза в изпълнение на правомощията си по чл.162 ГПК, с което е ограничила правото на защита на страната.
В писмен отговор от 19.11.2018 г. съделителят В. Ц. Ц. оспорва наличието на сочените основания за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: За да постанови решението в обжалваната част за определяне на сумата за уравнение на дяловете, която съделителката нина В. Ц. следва да заплати на В. Ц. Ц., въззивният съд е взел предвид неоспореното от съделителите заключение на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническата експертиза и дяловете на съделителите в съсобствеността, съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата. Приел е за основателен доводът на Н. Ц. във въззивната й жалба, че в пазарната цена на допуснатите до делба имоти не следва да се включва ДДС, както неправилно е сторил това първоинстанционния съд.
Не е налице посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в тази негова обжалвана част по единствения поставен правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд при оспорване на паричната сума за уравнение на недвижими имоти при делба, извършена чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, да назначи нова оценка по отношение на присъденото уравнение ? Посоченото по този въпрос Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.10 няма приложение към настоящия случай, доколкото касае въззивното производство по ГПК от 1952 г./отм./, а настоящото дело се е разглеждало пред въззивния съд по реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. В случая е приложимо тълкуването, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивният съд е длъжен да допусне служебно експертиза, само когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение или когато заключението на експертизата е необходимо за служебното прилагане на императивна материалноправна норма.
Обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика на ВКС поради следното: Във въззивната жалба на Н. Ц. няма оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с назначаването и приемането на експертиза за пазарната цена на делбените имоти, нито оплакване, че делото е останало неизяснено по въпроса каква е действителната пазарна цена на тези имоти. Напротив, дори изрично е посочено в жалбата, че първоинстанционният съд е следвало да приеме за пазарна стойност на имотите посочените в приетото и неоспорено заключение на вещото лице З. А. стойности. В жалбата са изложени твърдения за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд относно цената на имотите /поради включването в тази цена на данък добавена стойност /ДДС/, който довод е счетен от въззивния съд за основателен, без за произнасянето по него да е било необходимо въззивния съд да назначава нова експертиза: въззивното решение е надлежно изменено, като при изчисляване на дължимото уравнение на дяловете за база са взети определените от вещото лице З. А. пазарни цени на имотите, без включен в тях ДДС. Назначаването на нова експертиза не е било необходимо и за служебното прилагане на императивна материалноправна норма. Поради всичко гореизложено въззивният съд не е бил длъжен служебно /без искане от страна на въззивницата/ да назначи нова експертиза за пазарната цена на допуснатите до делба имоти.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответникът по жалбата В. Ц. има право на разноски в настоящото производство. Доколкото обаче по делото не са представени доказателства за направени такива разноски, разноски на В. Ц. не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-19 от 28.03.2018 г. по в.гр.д.№ 198 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.