О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.234
гр. София, 09.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1295 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищците, чрез пълномощника им адв. Ел. С. , обжалват в срок въззивното решение от 22.07.2009 год. по гр. д. № 48/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.11.2008 год. по гр. д. № 8278/2006 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях против ответниците иск за признаване за установено, че последните не са собственици на поземлен имот № 350 по плана на новообразуваните имоти на с. о. „М” с площ от 600 кв. м. в землището на гр. В..
К. поддържат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, поради произнасянето по непредявен иск по чл. 108 ЗС, вместо по предявения отрицателен установителен иск, респ. за неправилността му поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускане на касационното му обжалване с наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържат, че въпросът за характера на построената в имота сграда е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – решения № №* от 3.10.2007 год. по гр. д. № 954/2006 год. на ІV г. о. на ВКС и 250 от 9.04.2008 год. по гр. д. № 1240/2007 год. на V г. о. на ВКС, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В писмен отговор ответниците, чрез пълномощника им адв. Ф. Д. , поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорват жалбата като неоснователна. Претендират и присъждане на направените съдебни разноски..
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск за собственост върху имота, попадащ в границите на възстановения по ЗСПЗЗ на ищците такъв с площ 8.900 дка и намиращ се в терен по параграф 4 на кв. Владиславово, м. „М”, въззивният съд е приел за доказано по несъмнен начин възражението на ответниците, че отстъпеното на Д. Ч. право на ползуване по ПМС № 11 от 1982 год. е трансформирано в право на собственост върху имота, при условията на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и ответниците С се легитимират за собственици на основание разпоредителната сделка по представения нотариален акт за дарение на имота.
Един от спорните въпроси по делото е: бил ли е застроен имота със сграда към 1.03.91 год., за да се породи правото на изкупуване на земята от страна на ползувателя Д. Ч. Въззивният съд приел, че построеното в имота преди горната дата представлява сграда, по аргумент на пар. 1в, ал. 3, т. 1 ДР на ЗСПЗЗ, като е кредитирал заключенията на техническите експертизи, установяващи характеристиката й на паянтова едноетажна жилищна сграда, трайно прикрепена към земята и електрифицирана, с прикрепена паянтова стопанска постройка и въз основа на събраните свидетелски показания в тази насока. Позовал се е и на съблюдаването на нормативните изисквания към релевантния момент – чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ, в редакция на Д. в. бр. 48/85 год., чл. 177 от Наредба № 5/77 год., като е приел за ирелевантно обстоятелството за законност на постройката.
Според касаторите по този въпрос е налице противоречие с разрешенията по представената съдебна практика, обосновавайки приложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Настоящият състав намира, че не е налице противоречиво произнасяне по въпроса за наличието на сграда, като предпоставка за възникване на правото на ползувателя на изкупуване на земята, на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Действително, и в двете представени решения на ВКС въпросът за наличие на сграда към 1.03.91 год. е бил обсъждан, но дадените в конкретните случаи разрешения са обосновани от събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните. Преценката им е конкретна във всеки един от казусите, въз основа на различно фактическо положение, поради което и не би могло да се направи извод за противоречиво произнасяне по материалноправен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Действително, в решение № 250 по гр. д. № 1240/2007 год. на ВКС е прието, че сезонна постройка по чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ /отм./ попада в изключенията по параграф 1в, ал. 3, т. 1 ДР на ППЗСПЗЗ, но това не очертава противоречие с приетото в обжалваното въззивно решение – в него разпоредбата на ППЗТСУ е цитирана с оглед спазване на квадратурата на построеното. Освен това, преценката на събраните доказателства е обосновала направения извод на въззивния съд за наличие на жилищна сграда в спорния имот, докато в представените към изложението решения на ВКС изводите касаят сезонна стопанска постройка – за подслон и съхраняване на инвентар.
Поради това и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват изложени съображения за наличие на неправилна поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или необходимост от осъвременяване на тълкуването на закона, или за наличието на неясна или непълна разпоредба на закона, изискваща такова тълкуване. Налице е единствено позоваване на разпоредбата на закона, което не е основание за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответницата С направените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 22.07.2009 год. по гр. д. № 48/2009 год. на Варненския окръжен съд по подадената адвокат Ел. С. касационна жалба против него.
Осъжда М. Г. Ш., чрез пълномощника й И. Д. Ш. , Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д. да заплатят на С. Д. Г. направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: