О п р е д е л е н и е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 234
гр. София , 26.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 2795/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на С. Р. Ш. и А. М. Ш. срещу решение № 65 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 67 от 2008 г. на Силистренския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че ответниците /ищци по предявеният иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ Б. А. М., Д. А. Х. , С. А. К. , С. А. М. , А. А. К. , Нефие А. М. и А. А. Х. са собственици на им. пл. № 167 от кв.2, който е с площ от 1 600 кв.м. , които не са включени в границите на УПИ ХVІІІ-167 и ХІХ- 167 от кв.2 по плана на с. З., община “.. В касационната жалба се навеждат основания за неправилност на решението- необоснованост, съществено нарушение за процесуалните правила при преценка на доказателствата и материална неправилност , всичките субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение касаторите се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и считат , че следва да се допусне касационна проверка защото с решението са поставени два основни процесуално правни въпроса, относно приложението на чл.114 , ал.3 ГПК/отм./ и обсъждането на доказателствата, възраженията и доводите на страните съобразно изискванията на чл.188 , ал.1 ГПК/отм./ . Представят се решения на ВКС, в които според тях е формирана практика за цялостно обсъждане на доказателствата, каквото въззивният съд не е сторил.
.
Ответниците Б. А. М., Д. А. Х. ,Салбрие А. К. ,Сание А. М. , А. А. К. , Нефие А. М. и А. А. Х. са депозирали отговор , в който оспорват жалбата и навеждат доводи за недопускане на касационна проверка на решението, в конкретност излагат аргументи в подкрепа на извода , направен от съда за придобиването на спорната част от имота , а именно 1 600 кв.м. заснети като им. пл. № 167 от кв.2 по плана на с. З. в собственост от тях на основание наследство и давностно владение.
Касационната жалба е постъпила след 1.03.2008 г. и по аргумент на § 2, ал.3 ПЗР ГПК при преценката на нейната допустимост е приложим реда на новия ГПК, в който е възприет принципа за касационна обжалваемост на всички дела, независимо от техния вид с изключението, предвидено в чл.280 , ал.2 ГПК за недопустимост на касационната проверка по делата с обжалваем интерес до 1 000 лева . В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане , защото с нея макар и да се сочи съществен процесуален въпрос относно обсъждането и анализа на приобщения доказателствен материал , който да е съпоставен с възраженията и доводите на страните, то той е съобразен с постоянната практика на ВКС , а неправилното позоваване на чл.114, ал.3ГПК/отм./ от съда не се е отразило съществено върху материално правните изводи по спора.
Силистренския окръжен съд е разгледал предявените от двете страни искове, като е отхвърлил този за установяване правото на собственост върху УПИ ХVІІІ-167 и ХІХ- 167 от кв.2 по плана на с. З., община “., който е предявен от Б. А. М., Д. А. Х. ,Салбрие А. К. ,Сание А. М. , А. А. К. , Нефие А. М. и А. А. Х. срещу касаторите защото е намерил, че те са го придобили по давност.
Едновременно с това е отхвърлил и предявеният от С. Р. Ш. и А. М. срещу Ш. Б. А. М., Д. А. Х. , С. А. К. , С. А. М. , А. А. К. , Нефие А. М. и А. А. Х. иск за ревандикация на им. пл. № 167 от кв.2 с площ от 1 600 кв.м. , които е счел за собственост на ответниците по наследство и давностно владение. На основание чл.431, ал.2 ГПК е отменил н.а. № 1* т.01, рег. № 4* н.д. № 770 от 2005 г. на С. Р. Ш. и А. М. за имота , издаден на основание придобивна давност.
При постановяването на този резултат се е съобразил ,че и двете страни са спорили за им. пл. № 167 от кв.2 по плана на с. З., който първоначално е бил закупен с предварителен договор със заверка на подписите от 30.01.1964 г. по който продавач е бил Р. П. В. , а купувач М. Х. М. , поч. на 10.12.1976 г. и оставил наследници – съпруга Ш. А. М., Д. А. Х. ,Сабрие А. К. ,Сание А. М. , А. А. К. , Нефие А. М. и А. А. Х. /у-ние за наследници № от 6.02.2006 г. /. По този предварителен договор е бил продаден имот с площ от 3 000 кв.м. Имота е заснет в регулационният план , одобрен със заповед № 302 от 29.06.1960 г. в настоящата си конфигурация/ заключение на в.л. Стоян З. З. / . През 1968 г. също със заверка на подписите М. Х. М. е продал на С. Р. Ш. и А. М. Ш. един декар от спорното място . От този момент насетне последните са осъществявали фактическа власт върху двата парцела УПИ ХVІІІ-167 и ХІХ- 167 от кв.2 по плана на с. З., община “Главиница, които са застроили със жилищна и стопанска сгради. Така всяка от страните е осъществявала владение в продължение на повече от десет години върху посочените части от им. пл. № 1* като са ги придобили по давност . Извода на въззивният съд е в съответствие с доказателствата по делото, които са преценени съобразно изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 65 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 67 от 2008 г. на Силистренския окръжен съд по жалбата на С. Р. Ш. и А. М. Ш. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: