О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№234
София, 6.03. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. В. от гр. Р., чрез пълномощника й адв. С от АК Р. , против решение № 289 от 23.05.2008 г., постановено по гр.д. № 69/2008 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 63 от 26.04.2006 г. по гр.д. № 5761/2005 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. В. срещу ответниците установителен иск за собственост, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е изключителна собственица на избено помещение от 56 кв.м, при описани граници, разположено под магазин със същата площ, възстановен на наследниците на И. Т. и находящ се в гр. Р., ул.”Н” № 79, както и за отмяна в тази част на нотариален акт № 1* т. ХV, д. 8309/28.11.1995 г.
В съдържащото се в касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – във въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба Л. Б. С. от гр. Р., М. П. А. от гр. Р., И. А. И. от гр. В., Ц. Б. Б. от гр. С., Р. А. Т. от гр. В., Г. Н. Г. от гр. Р., Т. И. С. от гр. С., Р. С. К. от гр. С., Л. П. К. от гр. С. и П. П. К. от гр. С., всички чрез процесуалния си представител адв. Г от АК Р. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането й, тъй като не е налице релевираното касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като по същество я оспорват като неоснователна – не са налице касационните основания по чл. 281 ГПК. Претендират разноски за касационното производство.
Ответницата по касационната жалба Е. Й. С. от гр. Р., не я оспорва и счита същата за основателна.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ и по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, обжалваемият интерес не е под 1000 лв., същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да отхвърли установителния иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ и обусловения от него иск по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ относно процесното зимнично помещение, въззивният съд е приел, че последното няма самостоятелен характер, тъй като конструктивно предвиденото му предназначение е било да обслужва магазина над него, поради което има характер на принадлежност на главната вещ – магазина и по силата на чл. 98 ЗС я следва.
В изложението, съдържащо се в касационната жалба като съществен процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд е посочен необсъждането на всички приети по делото писмени доказателства, довело до неправилни правни изводи, а като съществен материалноправен въпрос е посочен правото на собственост и действието на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Така общо формулирани тези правни въпроси са съществени – единият се отнася до обсъждане на всички събрани по делото доказателства при условията на чл. 188 ГПК/отм./, а вторият се отнася до правилното приложение на материалния закон, но така формулирани те са свързани с основанията за касационно обжалване по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, а не с основанията за допускането му по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, в частност с т. 3 от същия законов текст. Във връзка с това заявено основание за допустимост на касационното обжалване, следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Както се посочи по-горе направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба на Д. И. В. от гр. Р., чрез пълномощника й адв. С от АК- Р. , против въззивно решение № 289 от 23.05.2008 г., постановено по гр.д. № 69/2008 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. И. В. от гр. Р., да заплати на Л. Б. С. от гр. Р., М. П. А. от гр. Р., И. А. И. от гр. В., Ц. Б. Б. от гр. С., Р. А. Т. от гр. В., Г. Н. Г. от гр. Р., Т. И. С. от гр. С., Р. С. К. от гр. С., Л. П. К. от гр. С. и П. П. К. от гр. С., деловодните разноски за настоящата инстанция, в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: