О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр.София, 26.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 77/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. П. Н. и С. П. Н. , чрез адв. П от гр. С., са подали касационна жалба вх. № 2* от 22.10.2008 год. срещу въззивното решение от 09.09.2008 год. по гр.дело № 1984/2007 год. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІV-б отделение, с което е оставено в сила решението от 21.07.2006 год. по гр.дело № 8835/2004 год. на Софийския районен съд, 61-ви състав за допускане на съдебна делба на сграда, находяща се в гр. С., ж.к. Люлин, м.”Б”, бул.”О” № 1* състояща се от: партерен етаж-търговски обект със застроена площ от 101.23 кв.м., етаж над партерния етаж със застроена площ от 112.69 кв.м., състоящ се от две спални, дневна-столова, кухненски помещения и тераса, и полуетаж от 145.53 кв.м. от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, заедно с дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот № 156б по плана на гр. С., м.”Б”, цялото от 1000 кв.м., при съседи: Александра и П. Р. , околовръстен път, наследници на Г. А. и Б. Р. , при следните квоти: В. Н. – 1/8 ид.ч.; Славица Н. – 1/8 ид.ч. и С. П. Н. – 6/8 ид.ч. и са отменени нотариален акт № 1* т.1, рег. № 8* нот.дело № 169/2004 год. и нотариален акт № 1* т.1, рег. № 8* нот.дело № 167/2004 год. на нотариус Б. Я. с рег. № 2* Поддържа се оплакване за необоснованост на решението и се иска отмяна в частта, с която е допусната делба на сградата, с изключване на последната от делбената маса.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса: могат ли да бъдат предмет на делба бъдещи вещи/имоти/ или несъществуващи или погинали такива към момента на смъртта на наследодателя, с позоваване на решение № 967 от 19.04.1960 год. по гр.дело № 822/1960 год. ІІІ г.о., решение № 64 от 31.01.1985 год. І г.о., решение № 3* от 12.11.1982 год. по гр.дело № 2467/1982 год. І г.о., решение № 1* от 30.12.1985 год. по гр.дело № 636/1985 год. І г.о., решение № 12 от 02.02.1988 год. І г.о. на Върховния съд и решение № 205 от 17.03.2000 год. по гр.дело № 690/1999 год. на ВКС, І г.о.
Ответниците по касация В. Н. и С. Н. са на становище, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно разглеждане, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за допускане делба на процесната сграда е, че с посочените от ответниците/сега касатори/ свидетели и представените от тях документи не е опровергана материалната доказателствена сила на констативните нотариални актове № 48, т.І, рег. № 1* нот.дело № 545 от 22.08.2000 год. и № 49, т.І, рег. № 1* нот.дело № 546 от 22.08.2000 год. на нотариус с рег. № 3* с които Т. П. Н. и П. Н. са признати за собственици по покупка и извършен строеж, както на дворното място, така и на построената в него сграда, чиито обособени обекти са били описани със своята площ, местоположение и граници въз основа на представените пред нотариуса документи. Градският съд се е позовал и на представения пред нотариуса на 22.08.2000 год. Акт за узаконяване № 12 от 29.03.1999 год., като е посочил, че условие за издаване на такъв акт е наличието на изграден строеж и е приел, че към момента на издаване на споменатите нотариални актове, описаният в тях строеж е съществувал. Същевременно, въззивният съд е приел, че от показанията на свидетелите М не се установява по категоричен начин моментът, в който сградата е била завършена в груб строеж, а и от документите, в които С. Н. е посочена като инвеститор, не се установява строежът да е бил завършен след смъртта на П. Н. , починал на 15.03.2004 год. Накрая, въззивният съд е отбелязал, че при липсата на доказателства за учредено в полза на С. Н. право на строеж върху мястото, с построяването на сградата на основание чл.92 ЗС Т. Н. и П. Н. са придобили собствеността върху нея по приращение.
Като се твърди обратното, с касационната жалба се поддържа оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд относно съществуването на сградата към 22.08.2000 год., както и към момента на откриване на наследството-15.03.2004 год. Това оплакване обаче би могло да бъде разгледано само при условие, че е налице някоя от предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърдяното от касаторите противоречие на решението с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, илюстрирана с цитираните по-горе решения не е налице. Доколкото е прието наличие на валидно наследствено правоотношение и съпритежание на правото на собственост при определени квоти за всеки от тримата наследници, въззивното решение не противоречи на решение № 1* год. по гр.дело № 690/1999 год. І г.о. на ВКС, в което е подчертано, че размерът на частите на съделителите в делбата се определя от обема на правото им на собственост в имота, а съделителят, който твърди, че имота не е съсобствен, а принадлежи на него или че притежава по-голям обем права, следва с възражение да установи своите права.
Същото се отнася и до решение № 12 от 02.02.1988 год. І г.о., решение № 1* от 30.12.1985 год. по гр.дело № 636/1985 год. І г.о., решение № 3* от 12.11.1982 год. по гр.дело № 2467/1982 год. І г.о. ВС, които обобщено припомнят, че за да се допусне делбата, съдът преюдициално следва да установи, че вещта е съсобствена, както и размера на идеалните части на съделителите.
Не е налице противоречие и с решение № 64 от 31.01.1985 год. І г.о., според което изградената в груб вид сграда е годен обект за делба, както и с решение № 967 от 19.04.1960 год. по гр.дело № 822/1960 год. ІІІ г.о. на Върховния съд, с което е прието, че не може да бъде предмет на делба имот, в който е създадена етажна собственост.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такова би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Приложимите правни норми, отнасящи се до възникването на наследствените правоотношения, до способите за придобиване право на собственост и определянето на кръга на неговите притежатели не създава непълноти или неясноти в правото и не пораждат необходимост от тълкуването им чрез допускане на касационно обжалване.
В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради липса на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.09.2008 год. по гр.дело № 1984/2007 год. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІV-б отделение, по жалба вх. № 2* от 22.10.2008 год., подадена от Т. П. Н. и С. П. Н. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: