3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235
С., 01,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3266 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. къща С. лизинг Е.-С. против решение от 9.04.2013 г. по гр.д. № 1664/2012 г. на Бургаски ОС, с което по същество се отхвърля искът по чл.422 ГПК, предявен от касатора срещу Р. Н. С. от Б., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по запис на заповед, издаден на 31.10.2006 г. от С. О., авалиран от Р.С., разликата над размера от 1 443.40 евро до претендирания размер 6 684.27 евро, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 420/2011 г. на Поморийски РС.
Ответникът Р. С. е подал отговор, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е правилно, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът неправилно се е позовал на Р 40/5.06.2012 по т.д. 148/2011 на І т.о. и в противоречие с Р 17/21.04.2011 по т.д. 213/2010 на ІІ т.о. и Р 5/9.02.2010 по т.д. 268/2009 на ІІ т.о. на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
С обжалваното решение е прието следното:
Налице са договор за лизинг и запис на заповед между касатора и С. О.-Б., като авалист по последния е ответника Р. С.. Ответникът е възразил за недобросъвестност на поемателя при упражняване на правата му по абстрактната сделка, тъй като твърди, че плащанията по каузалната сделка са по погасителния план, автомобилът е върнат и справката към този момент за крайното задължение е само за 2 211 лв. до който размер претенцията е призната.
Авалистите могат да противопоставят на приносителя и относителните възражения на хонората по каузалното правоотношение, в хипотеза, когато страните по него са само приносителя и хонората, в случай на недобросъветност или злоупотреба с право на приносителя.
По този правен въпрос, който не е поставен от касатора, но определя изхода на спора, няма противоречие с Р 40/5.06.2012 по т.д. 148/2011 на І т.о. в което е възпроизведено другото представено от касатора Р 17/21.04.2011 по т.д. 213/2010 на ІІ т.о. Всъщност тези две решения установяват изключение от правилото посочено в Р 5/9.02.2010 по т.д. 268/2009 на ІІ т.о. на ВКС. Р 5/9.02.2010 по т.д. 268/2009 на ІІ т.о. на ВКС продължава, че съобразно чл.154 ГПК, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знания за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване. А дали е налице такова доказване по делото, касае правилността на решението, която подлежи на проверка след допускането му до касационно обжалване.
Твърдението за неправилното интерпретиране на доказателствата е относимо към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт, които не са предмет на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 9.04.2013 г. по гр.д. № 1664/2012 г. на Бургаски ОС.
Осъжда Л. къща С. лизинг Е.-С. да заплати на Р. Н. С. от Б. сумата 2 100 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: