1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр.С., 10.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 261/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Т. И. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 148 от 11.06.2009 г. по гр.д.№ 897/ 2008 г. С този акт, след като е отменено в обжалваната пред окръжния съд част решение на П. районен съд по гр.д.№ 4173/ 2007 г., е постановено, че С. П. П. няма вина за разстройството на брака между нея и касатора и че тя ще ползва сутеренния и втория етаж от семейното жилище, съставляващо къща-близнак на [улица] в[населено място], а на касатора е предоставен за ползване първият етаж от това жилище.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд при постановяване на решението е отговорил на материалноправните въпроси за значението на вината при решаване на въпроса за предоставяне на семейното жилище, както и следва ли да се разпределя ползването на семейното жилище, ако отношенията са конфликтни, единият съпруг не е живял в него повече от 10 години и има друго жилище за задоволяване на нуждите си. Според касатора по тези въпроси има противоречива практика, поради което претендира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли това да бъде постановено.
Ответникът по касация С. П. П. оспорва жалбата. Счита, че няма основания за допускане на обжалването, тъй като не е налице нито едно от основанията по т.1-3 на ал.1 на чл.280 от ГПК, а повдигнатите въпроси са изяснени със задължителното за съдилищата ППВС №12/ 1971 г.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са съпрузи, бракът им е сключен през 1976 г. и от него са родени две деца, понастоящем пълнолетни. По време на брака мъжът е установил извънбрачна връзка, довела до проблеми в семейството. Брачни провинения жената не е имала. Отношенията между съпрузите обаче не са били конфликтни до фактическата раздяла между тях през 1998 г., която продължава и понастоящем. През тази година в семейното жилище, което представлява триетажна къща в[населено място], останал да живее мъжът, а жената отишла да живее в съседство при родителите си. Всеки от етажите на къщата съставлява отделно жилище.
С оглед така направените изводи от въззивния съд, повдигнатите от жалбоподателката въпроси обуславят въззивното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито по тях има противоречива практика.
Въпросът за значението на вината при решаване на въпроса за предоставяне на семейното жилище, е разгледан от въззивния съд в светлината на обстоятелството, че до раздялата на съпрузите като семейно жилище е ползвана триетажна сграда, всеки етаж от който може да бъде обект на самостоятелно ползване. Поради това няма пречка да се разпредели ползването по етажи. Тъй като етажите са три, а съпрузите – двама, на единия от тях следва да се предостави ползването върху два етажа. За да реши кому да предостави ползването на повече от един етаж, като спомагателен критерий съдът е отчел вината за разстройството на брака. Поради това е приел, че на невиновния съпруг следва да се предостави ползването на два от етажите (при това единият от тях – третия на сградата – е неизползваем, тъй като не е обзаведен). Тези изводи на съда не са в противоречие с трайно установената практика, според която при предоставяне на ползването на семейното жилище на бивши съпрузи, които нямат ненавършили пълнолетие деца, вината има значение. Тя в случая не е отчетена от съда като решаващ критерий, а като спомагателен такъв. Поради това по първия поставен въпрос няма основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът следва ли да се разпределя ползването на семейното жилище, ако отношенията са конфликтни, не обуславя въззивното решение и също не може да е основание за допускане на обжалването. Той би бил такова основание, ако въззивният съд е приел наличието на конфликтни отношения. Такава констатация във въззивното решение няма. Напротив, съдът е намерил отношенията между страните за коректни и търпими. Верността на фактическите изводи на съда в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява, проверяват се само правните изводи. Освен това въпросът за търпимостта на отношенията между съпрузите е релевантен тогава, когато се налага да бъдат оставени да съжителстват в едно общо жилище. В случая въззивният съд е приел, че в сградата са обособени три отделни жилища – в този случай отношенията между страните нямат съществено значение, тъй като всеки може да ползва отделно жилище (а не едно общо за двамата).
По аналогични съображения без значение за крайния изход от спора са въпросите какво е значението за предоставяне на ползването на семейното жилище на обстоятелството, че един от съпрузите не е живял в него повече от 10 години и че един от съпрузите има друго жилище за задоволяване на нуждите си. Тези факти биха били релевантни, когато жилището е било само едно и не може нито да се раздели, нито да се ползва съвместно. Когато това жилище може да се обособи в три самостоятелни, съдът решава въпроса на кой съпруг кое и колко жилища да предостави. В този случай отсъствието на едни от съпрузите или възможността да задоволява жилищни нужди по друг начин са без съществено значение.
Ето защо няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и искането в тази насока не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 148 от 11.06.2009 г. по гр.д.№ 897/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: