O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 10.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4839/2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 27566 / 26.09.2018 год. на И. И. П. от [населено място], [община] заявена чрез адв.Д. К.- АК В. срещу въззивно Решение No 1210 от 02.07.2018 година по гр. възз.д. Nо 852/2018 година на ОС – Варна.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.258 и следващите е отменил Решение № 4407/01.11.2017 г. по гр.д. № 13993/2016 г. на РС – Варна в частта, в която е отхвърлен предявения от Н. И. Д. и А. А. Д. Х. против И. И. П. иск за делба на изградените в дворно място, находящо се в [населено място], [община], с площ по документ за собственост от 573 кв.м., а по скица с площ 640 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор *** по КК и КР, с номер по предходния план 703, кв.3, парцел ** гараж със застроена площ 8.70/4.80м и лятна масивна постройка с размери 9.50/2.20м. заснети в КК с общ идентификатор **** и вместо това е постановил ново решение, с което е допуснал да се извърши съдебна делба на горепосочените постройки в недвижимия имот между Н. И. Д. с права от 15/21 ид.части, А. А. Х. с права от 4/21 ид.части и И. И. П. с права от 2/21 ид. части, като в останалата обжалвана част решението на районния съд е потвърдено.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно е очевидно неправилно, основание за допускане до касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по процесуално – правните въпроси, свързани с правомощието на съда в производството по съдебна делба, а именно : допустима ли е съдебна делба на незаконно построена постройка в делбения имот? както и за възможността да бъде предмет на съдебната делба второстепенна(обслужваща основната сграда) постройка.
Искането се поддържа и по процесуално – правния въпрос относно преклудирането на възражение за нищожност на договор по смисъла на 26 ЗЗД.
Поддържа се искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, с довод за очевидна неправилност на въззивното решение.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна по касацията Н. И. Д. и А. А. Д. чрез адв. Б. Ж. от АК – В., с който се излагат съображения за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не отговаряли на изискванията на чл.280, ал.1. т.1 – 3 ГПК. Претендират се разноски за производството.
Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл. 280, ал.1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 и с оглед характера на заявения иск – делба на собственост, касационната жалба е процесуално допустима.
За да постанови решението си за допускане съдебната делба на двете второстепенни постройки, въззивният съд е приел, че лисата на строителни книжа и разрешения на двете постройки не е пречка да бъде обект на делбата. Прието е, че двете постройки имат характера на допълващо строителство по смисъла на чл.41 ЗУТ, респективно чл. 115 и чл.119 от ППЗТСУ (отм.) и тяхното предназначение е да обслужват сградите на основното застрояване – процесната жилищна постройка. Съгласно чл. 98 ЗС, като допълващи постройки, същите следват режима на собственост на главната вещ като въззивният съд се е позовал на Решение № 295/2014 г. по гр.д. №4415/2014 г. I – г.о. на ВКС.
Въззивния съд базира решението си на теза, че доколкото предмет на производство е делбата на дворното място и изградената в него жилищна сграда обстоятелството, че процесните постройки са без разрешение за търпимост по см. на параграф 16 ЗУТ е без значение. Дори постройките да подлежат на премахване, до издаването на разпореждане за премахване, същите съставляват подобрение на терена и следват режима на главната вещ.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият формулиран от касатора въпрос касае допустимостта на съдебна делба на изградени в делбения недвижим имот масивни постройки, изградени без строителни книжа, без издадено удостоверение за търпимост и без предписание за премахване. Въпросът се явява обуславящ изхода на спора, но възприетата теза за допустимост на делбата от въззивния съд, не е в противоречие със съдебната практика на ВКС доколкото с Решение № 195 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2007 г., I г. о., (постановено по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.)), се приема, че „обстоятелството, че сградата е „търпима“ по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, е без значение за основателността на иска за делба. Търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса подлежи ли на събаряне този строеж, но не и към правото на собственост на незаконната сграда.“
Не може да се приеме довод за противоречие с Решение № 109 от 08.04.2014 г. по гр. д. № 7365/2013 г. на ВКС- I г. о.,тъй като със същото основен акцент е по отношение на търпимостта на строежа, предмет на делбата, без да се сочи дали се касае до такъв на допълващо застрояване или на основна сграда.
Въпросът за преклузията на възражението за нищожност на договор по см. на чл. 26 ЗЗД не може да се приеме за обуславящ изхода на спора за правото на делба на двете постройки на допълнително застрояване в допуснатия до делба недвижим имот – а именно гараж и лятна масивна постройка, доколкото предмет на касационното обжалване не е въззивното решение, в частта по допуснатото до делба дворно място, а само решението, с което е допусната съдебна делба и на посочените две сгради. Няма спор, че тези две сгради фактически съществуват в дворното място, но нямат режим на суперфициарна собственост, нито има предписание на общинската администрация за тяхното събаряне като незаконно изградени. Принципно въпросът за момента, до който може да бъде релевирано възражение за нищожен договор с вещно-правен ефект ( като юридическо основание за правото на собственост на обектите, предмет на в делбата ), заявено от страна на ответник като форма на защита, се определя от разпоредбите на чл. 131-133 ГПК. В делбения процес този момент е различен, определен с разпоредбата на чл. 342 ГПК и обусловен от двойното качество на всяка от страните на ищец – ответник по иска за делба. Спорът дали за първи път може възражението да се заяви пред втората инстанция е разрешен с задължителните разяснения на ТР 1 /2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство, и по конкретно с условията за приложение на чл. 266 ГПК. По тези съображения следва, че няма законово основание за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос, доколкото въззивният съд е процедирал изцяло в насоката на дадените задължителни разяснения по посоченото тълкувателно решение.
По отношение на въведеното от касатора твърдение, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно, настоящия състав намира следното:
Очевидната неправилност, като основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за селекция и допускане на касационно обжалване, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона-материален или процесуален или явна необоснованост на въззивното решение, които пороци са съществени до такава степен, че могат да бъде констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който страда от нарушение на материални или процесуален закон, или на общите принципи на правото в такава степен, че законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила.
По отношение на искането за присъждане на разноски в касационното производство : Настоящият състав намира искането за основателно: Направените за защита на ответника по касация разноски в касационното производство са в тежест и се дължат от касатора предвид изхода на делото, а именно мотивите на определение по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. Искането е процесуално допустимо, като заявено в преклузивния срок – в случая направено с отговора на касационната жалба, поради което и да се уважи, като на страната се присъди претендираната сума в размер на 500 лв.( петстотин лева), съгласно договор за правна защита и съдействие Б 300955/07.12.2018 година.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК, върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 27566/26.09.2018 година подадена от И. И. П. с ЕГН [ЕГН] чрез адвокат И. К. АК- В. против Решение № 1210 от 02.07.2018 г. по в. гр. дело № 852/2018 г. на ОС- Варна, постановено в производство по чл.344, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. И. П. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. И. Д. и А. А. Д. – Х. сумата от 500 (петстотин лева) разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: