5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София,10.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2805/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на О. Й. К. против решение № 1047 от 30.04.2018 г. по гр.д. № 147/2018г. на Софийски апелативен съд
Ответникът по касация- Сдружение „ Национално бюрона българските автомобилни застрахователи”, чрез пълномощника си – адв. М. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1, и 2 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Другият ответник – ЗД „Евроинс” АД , [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. П. К. е посочил всички основания по чл.280, ал.1 т.1-3 и ал.2, предл. 2-то / посочено като очевидна необоснованост/ ГПК.” Страната е направила оплакване, че въпреки заявеното нарушение по чл.146 ГПК във въззивната жалба, съдът не е отчел нарушението на първостепенния съд, който не й бил указал, че с оглед извършеното плащане било налице „ недопустимост на иска, поради липса на материалноправна легитимация на ответника и не й бил дал указания да предприеме съответните действия”. Поддържано е още, че съдът в нарушение на чл.146 ГПК не бил отчел, че се касаело за друг вид вреди в резултат на влошаване на здравословното състояние на ищеца,а ако е съобразил това, то предмета на делото щял да бъде ясно очертан, което не било направено. Страната е посочила и въпроси, на който, според нея „ следвало да се отговори- ” Отделяне на спорното от безспорното обстоятелства, правната квалификация и съответното разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти от първоинстанционния съд по чл.146,ал.1, т.5 ГПК, представлява ли част от съдържанието на доклада по делото и когато съдът не изпълни процесуалното задължение по чл.146 ГПК и не е дал указания за начина на разпределение на доказателствената тежест… следва ли въззивният съд да укаже фактите, които се нуждаят от доказване…”2/ „ Длъжен ли е съдът, при изрично констатирано обстоятелство в задължителния си доклад по реда на чл.146 ГПК, сочещо според съда недопустимост на иска, поради липса на материалноправна легитимация, да даде указания на страната в тази връзка и възможност за предприемане на процесуални действия”, 3 „Служебното начало и задължението на съда да следи служебно за процесуалната легитимация на страните, задължава ли съдът своевременно да даде указания и да не допуска водене на процес, като още с доклада констатира наличие на документ, предпоставящ липсата на материалноправна легитимация по делото.”, 4 „ Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе по всички доводи въведени с възивната жалба”5” В случай че въззивната жалба съдържа обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия…” Тези въпроси страната е поддържала с оглед наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставен е въпросът – „ Има ли основание за ангажиране отговорността на НББАЗ като компенсационен орган, на основание чл.284 КЗ/ отм./ за вреди, които не са заявени от пострадалия и за които не е получил компенсация от застраховател или представител, които представляват ексцес-. влошаване на здравословното състояние на пострадалия, при което платеното от застрахователя обезщетение, както и за незаявени и за некомпенсирани вреди представляващи ексцес, ако такива са налице но не са взети предвид при определяне на обезщетението”. Страната е изложила своето разбиране по така поставения въпрос. Поддържала е основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Касаторът е поддържал още и наличие на предпоставки по чл.280,ал.2 предл. 3-то ГПК, обосновано от него като необоснованост на акта, и изведено от общата дефинитивност на необосноваността като правна категория, като отново е повторила оплакването си, че съдът не отчел, че се претендират необезщетени вреди – в едната част като ексцес, а в другата непредявени и некомпенсирани последици от ПТП. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените въпроси от 1 до 5 са със сходно съдържание, като се основават на оплакване за нарушаване на едни и същи процесуални правила и се базират на твърдението на ищеца, свързано с две според него осъществени нарушения от първостепенния съд, които въззивният съд, с оглед задълженията си, не отстранил въпреки заявяването им във въззивната жалба, а именно – това че първостепенния съд не бил изпълнил задълженията си по доклада на делото, тъй като не указал на страната недопустимост на иска, „поради липса на метериалноправна легитимация” и не бил отчел, че е заявен ексцес т.е. не е уточнил предмета на спор. И двете оплаквани не въвеждат релевантност на поставените общи идентични въпроси. Този извод се налага поради това, че първият довод е направен при очевидно неразбиране и смесване от страна на касатора на различни институти на правото- напр. като липса на разграничение между недопустимост и неоснователност на иска, тъй като материалноправната легитимация не се свързва с недопустимостта на иска, а с неговата основателност. В тази връзка и правно необоснованото твърдение в основата на въпросите, че при липса на материална легитимация – т.е. задължение на ответната страна по спорното право, страната може да я отстрани ако съдът я укаже. Съдът не дължи такива указания, тъй като по основателността на иска същият не прави доклад, а се произнася с решение. Правно несъстоятелен е и вторият довод, тъй като ексцес се заявява изрично с исковата молба т.е. пределите на спорното право определя ищеца- така в случая той е твърдял вреди в пряка причинна връзка от ПТП, а не влошаване на здравословно състояние като във въззвната жалба е пояснено и това, че понесените от ПТП вреди не били обезщетени изцяло от румънския застраховател, което е различно от твърдение за ексцес. Или след като процесуалните доводи на страната нямат придаденото от нея правно значение, то и въпросите така поставени не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Извън това следва да се отбележи, че първостепенния съд е изпълнил изцяло задълженията си по 140,ал.1 ГПК с определение от 04.09.2012г., като на ищеца са дадени и подробни указания по смисъла на чл.146,ал.2 и 3 ГПК в съдебно заседание от 21.02.2013г. Не кореспондират с решаващите мотиви на състава, отчел приложимото румънско право, с оглед установеност на наличието на обезщетяване на вредите, поставянето от касатора на въпроси свързани с това, че съдът не бил отчел, че се претендират вреди с размер над обезщетението, тъй като то не покривали изцяло стойностния адекват на вредоносния резултат причинен от ПТП. С оглед това и формулираните въпроси / от 1-5/ в тази насока също не могат да бъдат приети за релевантни
Поставеният шести въпрос също не е релевантен, тъй като е обвързан с незаявено с исковата молба основание за претендиране на търсеното обезщетение- ексцес. Поради което и така формулиран той няма относимост към спорното право т.е. е поставен извън предмета на спор.
Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от нея чрез излагане на общо разбиране за правната същност на необсноваността и общото оплакване в тази връзка че съдът игнорирал факта че се пертендира „ компенсиране на вреди, които не са обезщетени, както и не били обърнали внимание на оплакванията във въззивната жалба. без да изложи кои са те, нито доводи които да обосноват разбирането й за очевидна неправилност на акта. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивният съд. На ответникът по касация- Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни състезатели” на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция, поискани и установени надлежно разноски в размер на 1218лв.- възнаграждение за един адвокат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1047 от 30.04.2018 г. по гр.д. № 147/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА О. Й. К. да заплати на Сдружение „ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1218лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: