1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 12.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 428 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба от касатора – ищец Ц. И. Ц. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. С. за изменение на определение № 449 от 10.07.2017г. по настоящото т. дело № 429/2017г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските като същите бъдат намалени поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв. на ИО при Б. и поради липса на списък по отношение на присъденото на Б. юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.
Ответникът Институт по океанология при Б., [населено място] чрез процесуален представител адв. М. П. оспорва молбата по чл. 248 ГПК и прави възражение за нейната неоснователност, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът Българска академия на науките, [населено място] чрез процесуален представител ст. юрк. Б. С. оспорва молбата по чл. 248 ГПК като поддържа становище, че своевременно е направил искане за присъждане на разноски в отговора на касационната жалба, която е приподписана от двама юрисконсулти, а непредставянето на списък по чл. 80 ГПК няма отношение към искането за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
С определение № 449 от 10.07.2017г. по настоящото т. дело № 429/2017г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 594 от 15.07.2016г. по в. т. дело № 641/2016г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение и касаторът Ц. И. Цонeв като [фирма] е осъден да заплати на Институт по океанология при Б., [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 500 лв. – разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение, а на ответника Българска академия на науките, [населено място] на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима – подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок.
По отношение на разноските, присъдени на ответника Институт по океанология при Б., [населено място]:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Когато разноските са присъдени в закрито заседание и предвиденият в ГПК ред за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с направеното от противната страна искане и представените доказателства във връзка с разноските, искането за намаляване на разноските може да бъде заявено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е частично основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелството, че касационното производство не се е развило в открито заседание поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият съдебен състав счита, че присъденото на ответника Институт по океанология при Б. адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв. е прекомерно. Предмет на касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от Ц. И. Ц. като [фирма] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Българска академия на науките, [населено място] и Институт по океанология при Б., [населено място] за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 21 081,55 лв., представляваща общ сбор от сумата 15 000 лв. – стойността на платените от ищеца и извършени от предишния наемател подобрения /СМР и вещи/ в наетия с Договор от 17.08.2005г. недвижим имот; сумата 6 081,55 лв. – извършени подобрения в наетия недвижим имот; сумата 9 029 лв. – обезщетение за забава от 29.11.2010г. до датата на завеждане на исковата молба /29.01.2015г./, ведно с лихва за забава от 0,2 % на ден от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и ищецът е осъден да заплати направените по делото разноски съответно: на Българска академия на науките – сумата 1 432,72 лв. и на Институт по океанология при Б. – сумата 2 300 лв.
Възнаграждението за адвокат, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената Наредба – за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер ? от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Следователно предвид определения материален интерес, минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1 074,99 лв. Предвид обстоятелството, че съдът не е длъжен винаги в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК да определи минималният размер на адвокатското възнаграждение и като отчита фактическата и правна сложност на спора, настоящият съдебен състав счита, че определението трябва да бъде изменено в частта за разноските като присъдените на Институт по океанология при Б. разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до 1 200 лв., т. е. със сумата 300 лв.
По отношение на разноските, присъдени на ответника Българска академия на науките, [населено място]:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, ако страната – юридическо лице е била защитавана в исковия процес от юрисконсулт, в нейна полза се присъжда юрисконсултско възнаграждение, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по чл. 37 ЗПрП. В настоящия случай ответникът Б. е представляван от юрисконсулт и в отговора на касационната жалба е направил искане за присъждане на разноските по делото, какъвто характер има възнаграждението за юрисконсулт по смисъла на чл. 78 „Присъждане на разноски”, ал. 8 ГПК.
Разпоредбата на чл. 80, изр. 1 ГПК предвижда представяне от страната, която е поискала присъждане на разноски, на списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а предвидената в чл. 80, изр. 2 ГПК последица е, че в противен случай страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, но не и предпоставка за присъждане на разноски, тъй като същите се дължат на основание чл. 78 ГПК в зависимост от изхода на спора. Правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на тяхното присъждане по чл. 78 ГПК или допълване на решението. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК.
Въз основа на изложените съображения молбата на касатора за изменение на определението в частта на присъдените на Б. разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 449 от 10.07.2017г. по настоящото т. дело № 429/2017г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта на присъдените на Институт по океанология при Б., [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намалява разноските, които касаторът Ц. И. Ц. като [фирма], [населено място] следва да заплати на Институт по океанология при Б., [населено място] от 1 500 лв. на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, т. е. със сумата 300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Ц. И. Ц. като [фирма], [населено място] молба за изменение на определение № 449 от 10.07.2017г. по настоящото т. дело № 429/2017г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в останалата част за присъдените разноски – на Институт по океанология при Б., [населено място] адвокатско възнаграждение в размер 1 200 лв. и на Българска академия на науките, [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.