ОПРЕДЕЛЕНИЕ – Р № 235
София, 12. ноември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2707 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 307 ГПК.
Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила определение № 620/06.10.2016 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 493/2016, с което е потвърдено определение № 1889/01.08.2016 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2849/2015 за прекратяване на производството по предявените искове.
Молителите Г. П. И. и Р. С. И. искат отмяната на посоченото определение, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да им бъдат известни при неговото решаване и с които те, съответно техният наследодател С. М. И. не са могли да се снабдят своевременно.
Ответниците по молбата К. Й. П., И. М. П., М. И. М. и С. Д. Д. я оспорват, като считат, че представеното удостоверение за наследници е издадено по искане на наследодателя на молителите на 09.01.2015 г. – преди постановяването на прекратителното определение от първоинстанционния съд и същото е могло да бъде издадено и по-рано, стига да е било поискано своевременно.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното определение е постановено на 06.10.2016 г. и е влязло в сила на 17.01.2017 г., когато не е допуснато касационното обжалване, а молбата за отмяна е подадена на 14.06.2017 г. – по-малко от три месеца след издаването на удостоверението за наследници на С. М. И., намира, че тя е просрочена и е редовна.
С определението, чиято отмяна се иска е прието, че предявените искове за установяване нищожността на сделки с недвижими имоти са недопустими, тъй като ищецът С. М. И. не е доказал правния си интерес да ги оспори, тъй като не е доказал качеството си на наследник на Б. Б. А..
Видно от изложеното молителите, съответно техният наследодател, при полагане на дължимата грижа, са могли да се снабдят своевременно с удостоверение на наследниците на Б. Б. А.. Срокът за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК започва да тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, след влизането на определението в сила; и от смъртта на заинтересованата стана не започва да тече нов срок за наследниците й. Съгласно т. 6. ТР № 7/31.07.17, ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 7/2014 не подлежат на отмяна по чл. 303 – 309 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, тъй като същите искове може да бъдат предявени отново.
На ответниците по молбата К. Й. П., И. М. П., М. И. М. и С. Д. Д. следва да бъде присъдена сумата 3.000 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. П. И. и Р. С. И. за отмяна на влязлото в сила определение № 620/06.10.2016 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 493/2016 на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. И. и Р. С. И. от В. да заплатят на К. Й. П., И. М. П., М. И. М. и С. Д. Д. от В. сумата 3.000 лева разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителите съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2