О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София 14.02.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5973 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Американски университет в България – С. с нестопанска цел срещу решение от 28.02.12г. по в.гр.дело № 3814/12г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решението от 22.05.12г.по гр.дело № 7191/10г.на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът с правно основание чл.42 б.”а” ЗН,предявен от същата страна срещу С. за обявяване за нищожен на завета относно имота в м.”Т. б”в Б.,направен от завещател А. К. Ч. със саморъчно завещание от 31.10.01г.,обявено на 24.08.06г.,като неоснователен.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че саморъчното завещание на А. Ч. съдържа два вида разпореждания – с конкретни парични суми,движими вещи и недвижими имоти в полза на различни лица/завети/ и с цялото останало имущество – в полза на ищеца,поради което същият в качеството си на наследник има правен интерес да предяви иска по чл.42 б.”а”ЗН.По същество е счел,че искът е неоснователен.В текста на завещанието е посочено,че имотите в м.”Т. б”се завещават на общината в Б..Съдът е направил извод,че доколкото [община] не съществува като самостоятелно юридическо лице,а съставлява район на С. ,която е правосубектното лице,именно последната има качеството на заветник.Ето защо според въззивния съд не е налице твърдяното основание за нищожност – завещание в полза на лице,което е неспособно да наследява.Същевременно е изложил и мотиви,че неиндивидуализацията на конкретните имоти,попадащи в м.”Т. б”не би могла да доведе до нищожност на завещанието,тъй като към момента на съставянето му и откриване на наследството в тази местност са съществували отделни квартали и имоти със самостоятелни граници,които завещателката е притежавала по реституция.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая поставеният от касатора въпрос:” налице ли е неяснота във волята на завещателя ,когато поименно посочения като заветник е неправосубектен и това прави ли завещанието неясно относно лицето,в полза на което е направен” не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 855 от 11.12.10г.по гр.дело № 1497/09г.на ВКС,І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че завещанието е едностранна сделка и за него са прилагат правилата на договорите,в т.ч.и чл.20 ЗЗД.Това правило означава да се търси действителната воля на завещателя.В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е направил преценка на установените по делото обстоятелства и е тълкувал волята на завещателя,като е съобразил и целта на завета – от имота да бъде направен градски парк „Д и М. Т.”,който по силата на чл.3 ал.2 т.3 ЗОС би станал публична общинска собственост.Както е прието и в посоченото по-горе решение на ВКС обстоятелството,че завещателят не е индивидуализирал прецизно заветника не дава основание да се приеме,че завещанието е направено в полза на несъществуващо лице.В случая волята на завещателя е ясна и правните изводи на съда,че А.Ч. е имала желание да завещае процесния имот на юридическото лице С. община,са съобразени със задължителната практика.
Не е налице и твърдяното противоречие със задължителната практика по въпроса :”следва ли въззивната инстанция да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото,като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои,самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора”.Както бе посочено по-горе,в мотивите на обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения,че неиндивидуализацията на имотите,предмет на завещанието,не може да доведе до неговата нищожност,защото към момента на съставянето му и откриване на наследството завещателката е притежавала по реституция имоти в м.”Т. б”,чийто граници са ясни и определени и конкретното им изброяване било ненужно.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.На въпроса : допустимо ли е волята на завещател,който поименно е посочил субекта,на когото желае да остави предмета на своя завет да бъде тълкувана разширително в полза на друго лице с оглед на неговите правомощия, е отговорено със задължителна практика на ВКС,която изисква тълкуване на истинската вола на завещателя в зависимост от конкретиката на случая,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Въпросът : валидно ли е с оглед разпоредбата на чл.16 ал.2 ЗН извършване на завет на местност без определени и определяеми граници не е обусловил въззивното решение,тъй като съдът е приел обратното – че характеристиката на имота, предмет на завета, не оставя съмнение в действителната воля на завещателя.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 395 от 28.02.13г., постановено по в.гр.дело № 3814/12г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.