4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 15.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 726 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. К. срещу решение № 470 от 8.11.17г.по в.гр.дело № 643/17г.на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 551 от 5.05.17г.по гр.дело № 7558/16г.на Русенския районен съд.С него е изменено на основание чл.51 ал.4 вр.с чл.59 ал.9 СК утвърденото с решение № 44 от 26.03.09г.по гр.дело № 1134/09г.на Р. споразумение по чл.101 ал.1 СК/отм./ в частта относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете И. А. К., като съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата и е определил местоживеене при бащата на адрес : [населено място], [улица],ет.3. Определил е режим на лични отношения между детето и майката,както следва : всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч.в събота до 19.00 ч.в неделя- с преспиване, един месец през лятото и по десет дни през зимата и пролетта, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.Със същото решение е прекратена определената по гр.дело № 1134/09г.на Р. издръжка, дължима от бащата и е осъдена майката да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв, като е отхвърлен искът за горницата до 150 лв.
В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване на страната от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие,което страната не може да отстрани ; 2.Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от инстанциите по същество на желанието на детето , изслушано по реда на чл.59 ал.6 СК вр.с чл.15 ал.1 от Закона за закрила на детето, да живее при някой от родителите си, в това число и на вероятните мотиви за това желание; 3.Обстоятелството,че родителят,на когото е възложено упражняването на родителските права отсъства от страната за период от време и за този период е предоставил на родителите си отглеждането на детето представлява ли изменение на обстоятелствата,при които е определен първоначалния режим за упражняване на правата и може ли да се допусне промяна на режима само въз основа на този факт. Приложена е практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата А. И. К. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Въпросът: Представлява ли съществено процесуално нарушение,водещо до лишаване на страната от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие,което страната не може да отстрани,не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,в т.ч. и с приложеното решение № 157 от 30.03.12г.на ВКС по гр.д.№ 209/11г.на І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК. В решение № 52 от 27.3.2014 г по гр.дело № 4448/13 на ВКС, Трето ГО, ГК, решение № 157/30.3.2012 г по гр.дело № 209/2011 г на ВКС, Първо ГО и др. ВКС се е произнесъл по въпроса.Прието е, че при неспазване на задължението по чл.142 ал.2 ГПК за отлагане на делото, когато някоя от страните и нейния пълномощник не може да се яви поради препятствие, което не могат да отстранят, съществено се нарушава правото на защита на страната в процеса.Това е съществено процесуално нарушение на съда, което винаги води до неправилност на постановеното съдебно решение.Настоящият състав на ВКС споделя изразеното становище по прилагането на чл.142 ал.2 ГПК,но в разглеждания случай намира,че в съдебното заседание,проведено в ОС – Русе на 31.10.17г.не са били налице предпоставките на посочената разпоредба за отлагане на делото.Предходното съдебно заседание на 17.10.17г.е било отложено поради молба на пълномощника на страната,в която адв.С. е заявила,че не може да се яви по здравословни причини,за което е приложен препис от болничен лист,както и че доверителката й пребивава в САЩ,без да са представени доказателства за това.Въпреки това съдът е счел,че макар и формално да не са налице кумулативните предпоставки на чл.142 ал.2 ГПК за отлагане на делото, с оглед естеството на спора следва да даде възможност на страната да организира защитата си.В следващото съдебно заседание отново е направено искане от пълномощника за отлагане на делото по същите причини,но в съответствие със закона и съдебната практика,въззивният съд не е уважил искането и е дал ход на делото.Жалбоподателката не е удостоверила по надлежния ред,че към датата на съдебното заседание се намира извън страната,както и е имала възможност да организира защитата си, като упълномощи друг адвокат,при положение,че упълномощената от нея е имала здравословни проблеми.
Въпросът: Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от инстанциите по същество на желанието на детето, изслушано по реда на чл.59 ал.6 СК вр.с чл.15 ал.1 от Закона за закрила на детето, да живее при някой от родителите си, в това число и на вероятните мотиви за това желание, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1 от 12.11.74г.по гр.дело № 3/74г.В него е посочено, че при определяне на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права желанието на родителите и това на децата не са задължителни за съда,а следва да се обсъждат на общо основание и да се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата.В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил съвкупността от обстоятелства от значение за интереса на детето в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК.Детето И. е изслушано от първоинстанционния съд,пред който е заявило,че баща му се грижи за него,приятно му е да живее при него,иска да пътува в Америка на екскурзии,а да учи в Р.,както и че желае да поддържа контакти и с двамата си родители.Неговото мнение е обсъдено от районния съд ведно с останалите доказателства по делото.
Въпросът: Обстоятелството,че родителят,на когото е възложено упражняването на родителските права отсъства от страната за период от време и за този период е предоставил на родителите си отглеждането на детето представлява ли изменение на обстоятелствата,при които е определен първоначалния режим за упражняване на правата и може ли да се допусне промяна на режима само въз основа на този факт, не е релевантен за спора, доколкото по делото е установено,че след заминаване на майката извън страната детето се оглежда от бащата,а баба му по майчина линия живее в Италия.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по жалбата,тъй като представеният по делото договор за правна услуга не е подписан от довереника.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470 от 8.11.17г.по гр.дело № 643/17г.на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.