4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 16.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4425 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото К. А. С. срещу решение № 2065/09.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1785/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 267/14.01.2019 г. по гр. дело № 880/2018 г. на Софийския градски съд, предявеният от жалбоподателката срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 25.03.2016 г. на заледен, несвоевременно почистен участък от републикански път, е отхвърлен за разликата над сумата 3 500 лв. до сумата 10 000 лв.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост при определянето на размера на процесното обезщетение – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответната АПИ в отговора си излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката С., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани два правни въпроса по приложението на чл. 52 от ЗЗД, които уточнени и обобщени (съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) се свеждат до следния правен въпрос: следва ли съдът при определянето на конкретния размер на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане да обсъди, анализира и оцени конкретните за всеки случай, обективно съществуващи обстоятелства, както и да вземе предвид икономическата конюктура в страната. Жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. II (мотивите към т. 11) от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 99/08.10.2013 г. по търг. дело № 44/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 158/28.12.2011 г. по търг. дело № 157/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по търг. дело № 619/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 83/06.07.2009 г. по търг. дело № 795/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС. Сочените в тази връзка в изложението, въззивни решения на САС не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11 и мотивите към нея в раздел II от ППВС № 4/23.12.1968 г., както и съгласно основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, израз на която са и посочените от жалбоподателката решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки отделен случай. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен еквивалент, не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите и дават основание да се приеме, че с оглед вида и характера на понесените от ищеца морални вреди, включително изключително неблагоприятните прогнози за пълното му физическо и интелектуално възстановяване, е необходим и достатъчен за възмездяване на ищеца, доколкото физическите и интелектуални дадености на индивида могат да бъдат остойностявани. От значение за определяне размера на обезщетението е и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюктура в страната.
В случая, за да постанови решението си в обжалваната част, въззивният съд е приел, че от значение за определянето на размера на справедливото обезщетение са обстоятелствата, установени по делото със заключението на съдебно-медицинската експертиза, писмените доказателства и свидетелските показания на бащата на ищцата, а именно: Вследствие на процесното ПТП жалбоподателката-ищца е получила контузия на челната област с мозъчно сътресение (дифузна травма на главния мозък), навяхване на шията и контузия на поясната област. Възстановяването на ищцата от тези травми е пълно, продължило е около един-два месеца, при шест дни болнично лечение и общо 48 дни временна неработоспособност, като тя е изпитвала и световъртеж, нарушения на съня и безпокойство. Наред с обсъждането на тези обстоятелства са взети предвид и възрастта на ищцата – 42 години и стандарта на живот в страната към датата на увреждането, отново е изтъкнато установеното по делото пълно възстановяване на жалбоподателката. При съобразяване на тези конкретни обстоятелства, установени по делото, въззивният съдебен състав е споделил извода на първата инстанция, че обезщетението в размер 5 000 лв. е достатъчно да възмезди ищцата за търпените от нея процесни болки и страдания. Апелативният съд е присъдил като краен резултат обезщетение в намален размер от 3 500 лв., предвид безспорното във въззивното производство обстоятелство по делото, че приносът, който има жалбоподателката за съпричиняването на претърпените от нея процесни неимуществени вреди (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД), е в размер 30 %.
Настоящата инстанция намира, че с така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, САС е разрешил изведения от страна на жалбоподателката (и уточнен от настоящия съдебен състав) правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика, намерила израз в указанията и разясненията, дадени с т. 11 и мотивите към нея в раздел II от ППВС № 4/23.12.1968 г., които са съобразени в обжалваното въззивно решение, както и в съответствие с базираната на тези задължителни указания и осъвременена, трайно установена практика на ВКС, намерила израз в посочените в изложенито на жалбоподателката, решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, в които не е прието нищо различно по поставения правен въпрос, в сравнение с разрешението му, възприето от въззивния съд.
По изложените съображения, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от жалбоподателката допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответната агенция, претендираните от последната разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба – в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от НЗПП, а именно – сумата 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2065/09.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1785/2019 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която предявеният от К. А. С. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, е отхвърлен за разликата над сумата 3 500 лв. до сумата 10 000 лв.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
ОСЪЖДА К. А. С. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 100 лв. (сто лева) – разноски за касационното производство по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: